Душата на бройлера
Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше портрети – според заплащането. Повече пари и – внезапно лицето на портрета ставаше одухотворено, мъжествено или красиво женско, погледът прозираше през зрителя…
Е, ако поръчката беше така… Неподплатена… Получаваше се поглед в огледалото. А кой е бил доволен от видяното там? Особено сутрин…
Не беше толкова интересно, както следващото преобразяване. Трябваше да е скромен банков чиновник, но реши да си поиграе. И стана бандит. Търгуваше с наркотици, убиваше, изнасилваше, продаваше цели села като роби…
Забавно… На всеки разбойник му се иска да види как е, ако стане светец. И на всеки светец – да опита чернилката на свободата… Бог ще му прости. След толкова превъплъщения, все би трябвало да му е позволено малко разтоварване…
Сега вече трябваше да погледне – няма време за почивка…
И се стресна. Ферма за бройлери. Хиляди голишари. Сред тях и той…
Пфу!
Но беше логично. Души даваха само на хората. Обаче… Все нещо трябваше да съществува в тия създания. Не чак душа, де… Но нещо си…
Сега известно време щеше да води парчето месо по пътя му. Своеобразен отдих за професионалист като него. Сетне – птицекланицата и – отново в нечие тяло…
Един от милиардите, изпращани да вършат черната работа…
Над главата му се чу гласът на гледачката:
- Пили, пили… - после го вдигна, внимателно погледна и рече с тих глас, който отекна в главата му като бурен прибой – нарушаваш Божиите заповеди, а? Е, следващите хиляда години ще си почиваш от тях… Чакат те много тела на бройлери, сине непослушен…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
като бройлер...
