Душата на бройлера
Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше портрети – според заплащането. Повече пари и – внезапно лицето на портрета ставаше одухотворено, мъжествено или красиво женско, погледът прозираше през зрителя…
Е, ако поръчката беше така… Неподплатена… Получаваше се поглед в огледалото. А кой е бил доволен от видяното там? Особено сутрин…
Не беше толкова интересно, както следващото преобразяване. Трябваше да е скромен банков чиновник, но реши да си поиграе. И стана бандит. Търгуваше с наркотици, убиваше, изнасилваше, продаваше цели села като роби…
Забавно… На всеки разбойник му се иска да види как е, ако стане светец. И на всеки светец – да опита чернилката на свободата… Бог ще му прости. След толкова превъплъщения, все би трябвало да му е позволено малко разтоварване…
Сега вече трябваше да погледне – няма време за почивка…
И се стресна. Ферма за бройлери. Хиляди голишари. Сред тях и той…
Пфу!
Но беше логично. Души даваха само на хората. Обаче… Все нещо трябваше да съществува в тия създания. Не чак душа, де… Но нещо си…
Сега известно време щеше да води парчето месо по пътя му. Своеобразен отдих за професионалист като него. Сетне – птицекланицата и – отново в нечие тяло…
Един от милиардите, изпращани да вършат черната работа…
Над главата му се чу гласът на гледачката:
- Пили, пили… - после го вдигна, внимателно погледна и рече с тих глас, който отекна в главата му като бурен прибой – нарушаваш Божиите заповеди, а? Е, следващите хиляда години ще си почиваш от тях… Чакат те много тела на бройлери, сине непослушен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
като бройлер...
