Два несподелени копнежа и един живот
Приятел, който бе в чужбина ме помоли да отида на вилата му и да ремонтирам два, три улука. Подлизвали били под основите. Покекнат на върха на една алуминиева стълба от високото виждах, как съм съвсем сам в целия тараф. Пък понеже аз си нямам вила, случвало ми се е от време на време си копнея за такава. Че така докато завинтвах разхлабените скоби непосредствено до комина на покрива си мислех: „Какво ли всъщност носят на хората копнежите по невъзможните за сбъдване неща? Или пък онези другите дето са несподелените между две сърца? А и защо ли изобщо такъв тип трепети заемат място в главите ни?” Не разбрах и може би и няма и да разбера какво точно се случи с мен там къде на близо четири метра височина. Но в следващия миг разбирам че съм се озовал на земята при това в неприятната компания на спираща дъха ми болка в гърдите. Знаех, че в делничният ден наоколо във вилната зона няма никой. Трудно ми бе да дишам, камо ли да имам сили да извикам. Но пък ина ...