Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерични пристъпи. Мама казваше, че имам нужда от подкрепа и психиатър, аз казвах, че и сама ми е добре, ама наистина добре.
О, повярвайте ми, чувствах страхотно, особено когато бях сама. Такова спокойствие, същинско блаженство. В действителност, не понасях и приятелките ми, въпреки че не бяха много. „Дай да ходим на клуб. О, ама виж, той ме гледа, как ми е обема? Ама размазан ли ми е гримът?” Как ми лазеха по нервичките само…
Въпреки всичко, бях доволна от живота си. Обичах училището, предметите, обичах и да се затрупвам с домашни. С няколко думи, както биха ме описали повечето от вас- същински книжен плъх. Все пак, бях добре. Спокойна, щастлива и доволна. Не давах нищо да провали перфектното ми ...