Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,

сякаш ще заплачат в този миг?

Две нежни очи, които пронизват душата

ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...

Разголвах живота си пред тях... от край 

до край и нищо не скрих, нито удържах, но все пак не ме познаваш.

Да е камък, ще го счупя на хиляди парчета и ще ти нижа гердан.

Да е цвете, ще го откъсна и ще кича косата ти.

Но това е сърцето, скъпа моя.

Къде са неговите брегове... къде е неговото дъно?

Не познаваш границите на това кралство, а си му кралица...

Това е тя, любовта, мила моя...

Нейните радости и болки са без граници,

безкрайни са нейните желания и нейните богатства.

Тя ти е близка като живота, но все пак не можеш напълно да я опознаеш!