- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, а малката... ами тя тогава не разбираше.
Когато си играеха с куклите си, те пресъздаваха световете, които виждаха около себе си. Обожаваха да си играят заедно и за тях времето минаваше неусетно. Светът, гледан през техните детски очи, беше за тях едно огромно място, изпълнено с екшън. Парното в стаята им беше огромен мост, където една нещастна кукла пропадаше, задържаше се – като по филмите – в последния момент за една от цепнатините на парното и викаше отчаяно за помощ. Притичваха ù се нейните приятелки и приятели на мига, защото имаха неразривна връзка. А двете сестри – те бяха двете богини, които решаваха съдбата. Куклите се молеха на тях за помощ и винаги получаваха милосърдие и подкрепа ...