- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, а малката... ами тя тогава не разбираше.
Когато си играеха с куклите си, те пресъздаваха световете, които виждаха около себе си. Обожаваха да си играят заедно и за тях времето минаваше неусетно. Светът, гледан през техните детски очи, беше за тях едно огромно място, изпълнено с екшън. Парното в стаята им беше огромен мост, където една нещастна кукла пропадаше, задържаше се – като по филмите – в последния момент за една от цепнатините на парното и викаше отчаяно за помощ. Притичваха ù се нейните приятелки и приятели на мига, защото имаха неразривна връзка. А двете сестри – те бяха двете богини, които решаваха съдбата. Куклите се молеха на тях за помощ и винаги получаваха милосърдие и подкрепа от богините си.
Освен това куклите им ходеха на плаж, в гората, катереха се по истинските дървета в двора на семейството на двете сестрички и даже някои наистина падаха жертви на живота. Като куклата, която остана закопана завинаги на плажа и никога не беше намерена. „Погребана жива” и оплакана предостатъчно от двете богини.
Куклите им боледуваха от рак – което после, заради заръката на майка им да не предизвикват истинската съдба, болестта беше преименувана на „разцепление” и означаваше момента, в който кракът на куклата от едно левче се сцепваше, тъй като ги къпеха. Или може би по някаква друга причина, но пък кой знае причината за болестите?
Когато куклите омръзнаха на двете сестри, те започнаха да играят заедно на „сериал” и пресъздаваха герои от „Дързост и красота”, „Спасители на плажа”, пък дори и „Джурасик парк”. Тази тяхна страст беше непоколебима, колкото и години да минаваха, двете сестри винаги можеха да отворят своя свят и да си влязат вътре. Никой не можеше да ги измъкне от там, нито майка им, която ги викаше да помагат за къщната работа, нито пък някое друго задължение, което баща им си измисляше. Всичко това за тях бяха незначими „паузи” в техния сериал, момента, в който натискаш спейса, за да си паузираш филма и да отидеш до тоалетната. И след това филма продължава, след като обаче „докъде бяхме стигнали” бъде произнесено като край на рекламите.
Неразривна връзка, ненарушавана през времената, обединяваше тези две сестри и колкото повече порастваха, толкова по-различни ставаха. Имаше неща, които едната от двете обожаваше, а другата не харесваше. Неща, в които едната вярваше, а другата не. Техните характери станаха наистина различни и може би ако не бяха сестри, никога двете нямаше да си говорят, дори да се познаваха. Те заедно преминаха през всички трудности на отношенията им, всичко, през което могат да преминат две толкова близки същества, за да излязат победители в живота. Двете винаги са там една за друга и винаги могат да разчитат за помощ на другата. И винаги са „Великите Богини” за своят свят, който съществува само между тях и не може да бъде пресъздаден или пък разбран от външни хора. А дори да не са там, в онзи свят, те винаги могат да намерят за какво да си говорят, да се изслушват и уважават. А това е върховната мечта на майка им, която създаде такава съвършена връзка между тях и ги въведе в този живот заедно, за да бъдат заедно и занапред и да се даряват една друга с неизменно щастие, което само две толкова близки същества могат да споделят. Великите неща се намират в тези човешки връзки, в тази близост и в тази непоколебима и вечна сестринска обич. Възхищавам им се до дъното на душата си.
© N. Все права защищены