16 ago 2007, 17:03

Двойник

  Prosa
904 0 0
1 мин за четене
 

... Двойник-музика... в душата... извиква от тъмното на тялото най-съкровеното, което сам не искал си да чуеш и да знаеш, че го има... и да избягаш моли те, за да не те боли и още иска да се връща в нея, в тази болка... Душата ми не знае много обич, не познава и раздели много, раните й не са така дълбоки или пък с нещо друго лекувала ги е в годините без аз да знам... Но сигурно ги има, не ми е казвала... само ръката ми, когато по струните на инструмента тича, усеща неравни, нервни ръбове... на рани...

А някой виждал ли е своята душа как в тъмното стои, отпусната, самотна, като сираче, разбрало болката на този свят, преди да осъзнае своята?... Двойник-музика... изпуснат дух или събрани хиляди души със болка?!... Двойник-музика, ала със сърце... и го раздава... и кани спомени, отвсякъде, на гости... за красиво минало, за любовта, която оставил си зад себе си и за която вече късно е, и ти го знаеш, за тихите ти вечери край масата със свещи, за болката, прибрала се със тебе вкъщи... Двойник-музика, навсякъде в пространството, прекрачва точно там, в душата ти, където те боли най-много... Сладка болка, пречистваща, загребваща със шепи мръсотията отвътре, пропита в тялото от лоши думи, от измами, от болката на други хора... по бузите пълзи надолу... да напои земята, която и без туй прибира всичко...

... Пречистване и сливане на двете същности, на двете аз, на АЗ на всички, които някога са чули зов на двойник или на нещо, за което няма име и заедно потърсили са пътя, изгубения, забравения, по който с крачките да мерят времето, диктувано от разума и чуто от душите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...