... Двойник-музика... в душата... извиква от тъмното на тялото най-съкровеното, което сам не искал си да чуеш и да знаеш, че го има... и да избягаш моли те, за да не те боли и още иска да се връща в нея, в тази болка... Душата ми не знае много обич, не познава и раздели много, раните й не са така дълбоки или пък с нещо друго лекувала ги е в годините без аз да знам... Но сигурно ги има, не ми е казвала... само ръката ми, когато по струните на инструмента тича, усеща неравни, нервни ръбове... на рани...

А някой виждал ли е своята душа как в тъмното стои, отпусната, самотна, като сираче, разбрало болката на този свят, преди да осъзнае своята?... Двойник-музика... изпуснат дух или събрани хиляди души със болка?!... Двойник-музика, ала със сърце... и го раздава... и кани спомени, отвсякъде, на гости... за красиво минало, за любовта, която оставил си зад себе си и за която вече късно е, и ти го знаеш, за тихите ти вечери край масата със свещи, за болката, прибрала се със тебе вкъщи... Двойник-музика, навсякъде в пространството, прекрачва точно там, в душата ти, където те боли най-много... Сладка болка, пречистваща, загребваща със шепи мръсотията отвътре, пропита в тялото от лоши думи, от измами, от болката на други хора... по бузите пълзи надолу... да напои земята, която и без туй прибира всичко...

... Пречистване и сливане на двете същности, на двете аз, на АЗ на всички, които някога са чули зов на двойник или на нещо, за което няма име и заедно потърсили са пътя, изгубения, забравения, по който с крачките да мерят времето, диктувано от разума и чуто от душите...