Не разбирам какво толкова има в Джес. Вярно, красива е и много чаровна. Когато излезем навън, много хора се спират да я погалят. Явно умее да омайва не само себеподобните.
Днес Джес пак срещна Рекс и се заигра с него - тичаха, боричкаха се, а ние със стопанката му старателно разнищвахме времето.
Любимците ни спряха, застанаха един срещу друг и се загледаха някак особено.
- Дали могат да си говорят? - попита дамата и ме погледна.
- О, да, и още как - така отговорих, че чак си повярвах - Сега Джес му се хвали колко много пържоли съм купил за Нова година.
През това време Рекс наистина се облиза, а Джес застана в кокетна поза и продължи да го гледа.
- И какво още - пита дамата.
- Пита го дали ще дойде за Нова година на пържоли.
В очите на дамата проблясна закачливо пламъче.
- Добре! - така го каза, че...
Хм, ми тя и Джес ми се ухили и съвсем категорично ми каза
- Джаф!
Успях, успях! Живата ми елхичка! Сега вече е и красавица, направо си е произведение на изкуството.
Доволен от себе си, както му се полага, направих си силно кафенце, сипах си едно пръстче Ballantine's, три ледчета, отпуснах се във фотьойла и прегърнах с разнежен поглед цялото Новогодишно кътче. Глътка уиски, глътка кафе, силна дръпка от цигарата и... Джес скокна в скута ми, знаем си се - потапям кутрето в кафето и й го давам да го оближе. Жалко, че не обича уиски, щяхме да сме си чудна компанийка. Глътка уиски, глътка кафе, силна дръпка от цигарата, кутре за Джес и пак ... Колко е хубавичка елхичката ми. Насладата се сипе по миглите ми, аз ги притварям от удоволствие и... някакви момичета се смеят така заразително навън... не, смехът идва от кухнята и май идват към мен, ми да - в стаята влязоха три... Снежанки... А къде е Дядо Мраз? Леле колко са хубави и фини, нищо чудно, че Дядо Мраз не може да ги настигне. Как ли са влезли? Имам абсорбатор към комина. Една много специална мисъл ме накара да се усмихна, като си представих как се промъкват през абсорбатора.
- Аз съм Вяра - каза едната почти през смях.
- Защо ме излъга? Заради теб си пуснах фиш за Новогодишния тираж и не спечелих. Вече не ти вярвам.
- Тоти, ти имаш добро и широко сърце. В него винаги има място за мен и...
Скокна в сърцето ми, чак я усетих как се намества по-удобно.
- Аз съм Надежда - каза другото момиче, поглеждайки ме с цялото изкушение, което може да събере един женски поглед - има и други тиражи.
И дали заради усещането за някаква сигурност в себе си, тя направо скокна при Вяра.
- Аз съм Любов - каза третото момиче.
Погледнах я. Наистина беше родена за Любов. Усмихнах се предизвикателно, или поне така си мисля.
- Ей, сестрички, направете място и за мен!
- Ама аз не искам...
- Че кой те пита - каза Любовта и връхлетя право в сърцето ми.
- Ама... - опитвам се да кажа нещо, но Джес упорито ме бута по нослето скимтейки и за да е по-категорична каза
- Джаф!
- Джаф! - това беше отвън.
А, стига с това отвън, но... и звънецът започна да приглася. Тръгнах да отворя, а Джес вече неудържимо скача към дръжата на вратата, но го прави с такива нежни трели, все едно е под венчило и казва "Даа, дааа...". Докато отворя вратата, Джес се шмугна и залепи муцунка в муцунката на Рекс, почти като в ритуала. Джес поведе Рекс вътре толкова грациозно и с такава усмивка, все едно той я пренася на ръце през прага. А аз докато разбера, че това е друга действителност, стоя не почти, а направо като пън.
- Ми, то, нали обещахме... каза стопанката на Рекс, мисля, че се казваше Вяра.
- Оф, извинявай, аз... бях се замислил - и докато й правя път да влезе, издайнически си потърках очите.
- Това е за тук.
Вземайки торбичката от ръцете й, й подадох закачалка за връхната дреха и пак потърках очи, този път не издайнически. Сигурно съм искал да й кажа колко е хубава, облечена по този начин.
Към 11,часа бяхме споделили по братски пържолите с нашите любимци, т.е. на тях повече. От алкохола очичките ни си бяха изчистили блясъка, а думите ни си намериха свободата. Вече бях почти сигурен, че дамата се казва Надежда.
- Всъщност, ние още не сме се запознали - каза тя, сякаш беше ми прочела мислите - Аз съм Любов.
- А, не, пак ли? Извинявай, аз... не знам как го правят Джес и Алекс, погледни ги само колко щастливо се гледат. Аз съм Тоти.
- Зная, още след първия път, когато се видяхме в градинката, поразпитах - и леко сведе очи, не зная защо.
Новогодишното слово на президента започна, а едва бях разбрал кого е поразпитала, даже кога и как, но още не беше стигнала до защото.
Точно в 12 бяхме станали, гръмнахме шампанското, чукнахме чашите, отпихме и се прегърнахме, сипейки си пожелания за Новата Година. Прегръдката беше много продължителна и с много нежна категоричност ме насочваше към дивана.
- Любов, аз...
- Не говори...
- Не, не, няма да говоря, трябва да пиша. Трябва да поздравя всички откровенци и екипа и да им пожелая за Новата Година Здраве, Мир, Щастие, Късмет, Вдъхновение и никога да не изпускат мига...
© toti Todos los derechos reservados