13 oct 2010, 10:11

Дъжд

  Prosa » Relatos
1.6K 0 2
4 мин за четене

Счупено ми е. Октомврийско такова. Абе, навън вали.

Дъждът нещо ми влияе зле обаче.  Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.

Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае.

Ръцете ми замръзват.


Дъждовно ми е.


* * *


- Ще се съсредоточа върху други момичета. Ще я забравя. От утре!

- Какво е утре?

- Утре е денят след  днес. – смееш се. Не мога да разбера дали е искрено, или само за да не се притеснявам.

- Не-е-е, будалкаш ме нещо! – сега и аз се смея и сърцето ме боли от разликата. Моят смях е тъжен, уморен. Заради дъжда вероятно.

За кое?

Аз си мълча, естествено. И аз не знам какво имах предвид.

За кое? – хубав си, когато си настоятелен, пламват ти очите. Засмивам се.

А, не. Така е по-симпатично – като не ме разбираш.

Симпатично? – повдигаш вежда невярващо – Странно.

Аз съм си странна.

 

Такива разговори водим ние като вали.


* * *


Октомври. Всичко ухае на дъжд, но на мен ми прогаря ноздрите. Спомени, спомени.

По-ужасен ден не съм имала.  


Вали.


* * *


Сега вече знам, че в дъжда няма нищо хубаво.

Ти. Тя. Целувки. Капчици, падащи по лицата ви.

Стон. Плач, в който разпознавам своя. И думи, които не трябваше да излизат от устата ми. В по-различна обстановка щеше да е признание на чувства. Сега е само болка.

И все едно не бях вече аз - не исках да го казвам.


От дъжда е.


* * *


- Как си? – майка ми. Не искам и да предполагам как изглеждам отстрани с глава, облегната на прозореца.

Глупава.

- А аз не това питах.

- Как да съм? Вали. – посочвам очевидното.

- А, да. Дъждът е хубаво нещо, не мислиш ли?


Да, бе.


* * *


Счупено ми е. Октомврийско такова.


Вали.


Are you out there

Where the rainy days begin

To feel rather sad

And the walls are closing in?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меланхолия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...