Счупено ми е. Октомврийско такова. Абе, навън вали.
Дъждът нещо ми влияе зле обаче. Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.
Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае.
Ръцете ми замръзват.
Дъждовно ми е.
* * *
- Ще се съсредоточа върху други момичета. Ще я забравя. От утре!
- Какво е утре?
- Утре е денят след днес. – смееш се. Не мога да разбера дали е искрено, или само за да не се притеснявам.
- Не-е-е, будалкаш ме нещо! – сега и аз се смея и сърцето ме боли от разликата. Моят смях е тъжен, уморен. Заради дъжда вероятно.
- За кое?
Аз си мълча, естествено. И аз не знам какво имах предвид. ...