Дъждовна импресия
Камелия Мирчева
Като ранено животно цяла нощ дъждът плака пред прозореца й.
Вятърът свиреше безпощадно.
Валеше, валеше, валеше...
Интернет връзката прекъсна. Не й се спеше, въпреки че минаваше полунощ. Стана й студено. Реши да си пусне печката, но токаът спря. Батерията на лаптопа й издържа само 15 минути. Изгасна и последната светлина в стаята.
Валеше, валеше, валеше... Водата се изливаше по улиците като из ведро. Мъжът й беше в командировка. Синът й празнуваше рожден ден с приятели.
Не й се спеше. В мига, в който падна батерията на GSM-а й проумя, че най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният му телефон.
Ставаше й все по-студено. Облече си дебел пуловер. Докато търсеше свещ, счупи две чаши. Намери някакво одеало, с което се наметна. Спря да се чуди дали някъде в жилището й има свещи.
Валеше, валеше, валеше...
Пушеше й се, а не можеше да открие цигарите и запалката си. Добра се до фотьойла. Седеше в тъмнината сред оглушителната тишина.
Постепенно зап ...