Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна увереност, че не съм сама и има някой друг освен Кас, който можеше да се намеси, ако на улицата наистина имаше Ловец, който ме преследва. Отделен въпрос е какво би направил Ейдриан, ако разбере, че съм дъщеря на този, който го е проклел.
- Кас, ще се изкъпя и ще си легна. Утре съм на работа. - подхвърлих по пътя към банята.
- Не мисля, че е добра идея. - Той се напрегна.
- Знам, че мислиш така, но ще го направя.
- Не е нужно да го правиш. Можеш да си позволиш да пропуснеш един ден. Можеш да си позволиш си да не работиш изобщо.
- Работата ми няма нищо общо с желанието да печеля пари и ти много добре знаеш това. - Обърнах се към него.
- Фийбс… - започна Кас с умолителен тон, който ме разсмя.
Познаваше ...