Дърт Пън се запъти към кръчмата на Вон, защото наближава времето за сутрешната му медитация над кана с вино. На входа на заведението обаче се натъкна на неочаквано препятствие - един вълк, който гледа разсеяно някъде в далечината и едновременно с това още по-разсеяно си върти ушите в различни посоки и една котка, която съвсем съсредоточено го наблюдава и още по-съсредоточено върти крайчето на опашката си.
- О, велики учителю - поде малко превзето Ко Та Рак - помогни ни да разберем какво е това "дзен".
- Хм... - започна Дърт Пън - "дзен" всъщност е нещо много сложно и ще ми е трудно да ви обясня...
Подпря се на оградата на кръчмата, извади малко тютюн и започна да си свива цигара. Като свърши с това, мъдрецът пъхна папироската зад ухото си и заговори... след около половин час слушане Ко се по изнерви, започна да мърда и мустаците си, накрая не издържа и попита:
- Няма ли някоя по-кратка сентенция?
Дърт Пън се сепна, опипа разсеяно подутината под окото си, погледна острите нокти на Ко Та Рак и още по-набиващите се на очи зъби на Но Щен Вълк (който продължаваше да зяпа разсеяно, но вече беше сменил посоката на въртене на ушите си) и реши, че не иска тези двамата да изпробват някой кратък път върху него. За негово щастие му хрумна спасителна идея:
- Елате да ви почерпя по едно и ще ви обясня краткия път...
...
- Р'збръхт'ли? - попита няколко часа по-късно Дърт Пън и преди да получи отговор се строполи под масата.
Котката и вълкът се спогледаха.
- Абе, тия х'ра в'упще н'могат д'носят нъ пиине - измяука Ко и се изнесе на зиг-заг през комина, без да дочака отговор от приятеля си.
"Мисля, че разбрах" - помисли Но Щен Вълк, след което излевитира през прозореца, но заспа насред полета си и след няколко часа се събуди между клоните на едно дърво на два километра от селото без никакъв спомен как се е озовал там и незнайно защо със страх от високото...

Дърт Пън проспа под масата целия ден и се събуди надвечер със сериозно главоболие, но за сметка на това подутината под окото му я нямаше...

Ко Та Рак се събуди в храста зад кръчмата на Вон, целия покрит със сажди и листа и му се наложи да се изкъпе...

Самият Вон проследи напълно спокойно цялата случка и си помисли:
"Май съм го направил малко силничко това вино!"
След което напълни една бъчва с вода, потопи в нея малкия си пръст на лявата ръка, промърмори нещо под нос и направи от водата вино...