21.08.2008 г., 7:49

Дзен

963 0 3
2 мин за четене

Дърт Пън се запъти към кръчмата на Вон, защото наближава времето за сутрешната му медитация над кана с вино. На входа на заведението обаче се натъкна на неочаквано препятствие - един вълк, който гледа разсеяно някъде в далечината и едновременно с това още по-разсеяно си върти ушите в различни посоки и една котка, която съвсем съсредоточено го наблюдава и още по-съсредоточено върти крайчето на опашката си.
- О, велики учителю - поде малко превзето Ко Та Рак - помогни ни да разберем какво е това "дзен".
- Хм... - започна Дърт Пън - "дзен" всъщност е нещо много сложно и ще ми е трудно да ви обясня...
Подпря се на оградата на кръчмата, извади малко тютюн и започна да си свива цигара. Като свърши с това, мъдрецът пъхна папироската зад ухото си и заговори... след около половин час слушане Ко се по изнерви, започна да мърда и мустаците си, накрая не издържа и попита:
- Няма ли някоя по-кратка сентенция?
Дърт Пън се сепна, опипа разсеяно подутината под окото си, погледна острите нокти на Ко Та Рак и още по-набиващите се на очи зъби на Но Щен Вълк (който продължаваше да зяпа разсеяно, но вече беше сменил посоката на въртене на ушите си) и реши, че не иска тези двамата да изпробват някой кратък път върху него. За негово щастие му хрумна спасителна идея:
- Елате да ви почерпя по едно и ще ви обясня краткия път...
...
- Р'збръхт'ли? - попита няколко часа по-късно Дърт Пън и преди да получи отговор се строполи под масата.
Котката и вълкът се спогледаха.
- Абе, тия х'ра в'упще н'могат д'носят нъ пиине - измяука Ко и се изнесе на зиг-заг през комина, без да дочака отговор от приятеля си.
"Мисля, че разбрах" - помисли Но Щен Вълк, след което излевитира през прозореца, но заспа насред полета си и след няколко часа се събуди между клоните на едно дърво на два километра от селото без никакъв спомен как се е озовал там и незнайно защо със страх от високото...

Дърт Пън проспа под масата целия ден и се събуди надвечер със сериозно главоболие, но за сметка на това подутината под окото му я нямаше...

Ко Та Рак се събуди в храста зад кръчмата на Вон, целия покрит със сажди и листа и му се наложи да се изкъпе...

Самият Вон проследи напълно спокойно цялата случка и си помисли:
"Май съм го направил малко силничко това вино!"
След което напълни една бъчва с вода, потопи в нея малкия си пръст на лявата ръка, промърмори нещо под нос и направи от водата вино...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо, аз не зная, не съм бил там... но ми прилича на нещо от сорта да ми сипят чаша вода, а аз да пия 33 годишен Гленфидих примерно
  • Berseк, очаквам да ми обясниш какво е това дзен
    пия уиски, малцово
    и си потопи той пръста...
  • Ахам, сериозни неща ги наСАТвОРИха този път

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...