Зимата дойде... ако не със снега си, то поне температурно - студът вече започна да щипе и да хапе и на всички все по-малко им се разхождаше навън и все повече се заседяваха на топло.
Когато се прибра Гар Ван ги завари пред камината потънали в мълчание.
"Тези пак си играят на мълчанка" - предположи тя и започна да мисли как да ги провокира, а докато мислеше подхвърли: - Здравейте, какво си правите?
- Здрасти - отговориха й почти в един глас те, а Ко Та Рак добави: - Правим си дзеня.
- Хъм - озадачено изхъмка тя. - Дзеня значи?! - и ги огледа по-обстойно:
Ко Та Рак и Сянка държаха чаши, а по начинът, по който ги държаха, сенчестата предположи, че са пълни с нещо горещо. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк се грееха пред камината, като отвреме навреме духваха в лапите си и ги разтъркваха една в друга, за да ги стоплят.
- Дзеня значи... - повтори тя. - И каква точно дзеня правите?
- Аз правя - започна да обяснява Сянка. - "Дзеня и изкуството да пия горещ шоколад."
- Аз пък - каза Ко Та Рак. - Правя "Дзеня и изкуството да пия мляко с какао."
- А аз - обади се и Но Щен Вълк. - "Дзеня и изкуството да си грея лапите на огъня."
- Ами ти? - попита пантерата Гар Ван.
- А - сви рамене Ра. - Аз просто се грея на огъня, защото ми е студено...