Отдавна схлупена в Магичната гора,
си кротко спеше счупена къщурка,
макар да беше със крака,
дъските и стърчаха - клонки на елха...
И Скуката - врагът на всяка Муза,
залепнала е в тишина...а паякът
плете си тъжно в нишата,
под покрива над кривата греда.
Проскърцват само бръмбарите. Майските.
Похъркват си в мечти за пролетта.
Далече още са Мразът и Кишата,
деца на Зимата, а тя...е босонога птица ...