-Къде се погуби, Гавраиле? – възпря с ръка надигащия се в очите на Архангела страх – тъкмо си помислих, че ще се наложи да се наслаждавам на чудесния ферментат сам. Кой е в твоята компания?

Закачуления седи неподвижно и голямата черна качулка изглежда като празна.

-Вестител е Б... – мълниеносния му поглед възпря думите на Гавраил – Безименен вестител от долните сфери – продължи Архангела, но гласа му издайнически потреперва – в същност от сферата на грешните.

-Охо, не съм чувал скоро вести от там, как я карат грешните? – Бог поприбира краищата на не толкова луксозната си роба и присяда до Безименния срещу все по-втрещения Архангел. Качулката бавно и сигурно заема предишното си положение и отново зарея безличния си поглед в нищото.

-Не са добри, вестите – угоднически бърза да отговори Гавраил.

-Знам какво мислиш ти, друже. Искам да чуя мнение от първа ръка, тъй да се каже.

Същата едро гърда келнерка, която обслужи Старозаветните се отправи към тях с две преливащи пенливи и омайни халби арония.

-Още една халба за нашия гост. Дълъг път е изминал, страшен път. Нека се освежи – гласът му е уверен, въпреки, че от позицията Си му е невъзможно да види дъното на халбата на Безименния. Само да внимава да не се издаде. Точно днес не иска да е божествен, не иска да е и обикновен лековерен Ангел. Ех, земните грешници! Колко сладки грехове са им достъпни, блазe им.

-Благодаря – гласът на Безименния е поне толко безличен колкото лицето, погледа и цялото му същество – там от където идвам не познават свишите съблазни, там тънат в непрогледна тъма на долни страсти и нечовешки съблазни. Или точно обратно – твърде човешки съблазни. Отчуждение е тяхното общение, завистта прояжда и най-горестните им желания. Злобата ги мотивира, а беззаконието е общественото им устройство.

-А не се ли любят друг другиго, както им бе завещано от Свишите? Не ги ли помирява топлината и уюта на дома?

-Любов ли? Коя любов, физическата сласт? Или любовта към обилната храна и доброто вино? Мерзост, низост облечена в най-добри намерения. Това е любовта на низшите.

-А любовта към Създателя? – бе последният Му отчаян въпрос – или и него забравиха?

-Иди, па виж! Тотемите са на главните им площади. Жертвениците пред низшите идоли са препълнени с дарове и жертвени животни. Кръвта им облива лицата на грешните измивайки и последната следа от разкаяние! Жалко за труда Му..!

Ръката, костелива почти скелет се пресяга и обхваща дръжката на халбата. Движенията са бавни, мистични и подчертават безплътния характер на Безименния. Странни същества са Вестителите, а този е най-необичайния сред тях. Но едно е сигурно, винаги казват Истината. Може да им се вярва...

-Дали не е дело на Сатанаил? – треперещия гласец на Гавраил се понася над последните мрачни съжаления, над безнадеждността – уф, извини ме, още не мога да свикна, че го изгонихме и обезвеличихме. Сатана се е активирал напоследък и като не можа да всее злото тук безчинства при грешните, а те заслепени от външността му не знаят какво правят.

-Няма виновни и невинни. Праведни и изпаднали, бляскави и сиви! Всички сме виновни – гласа Му започва да се извисява и да придобива божествена величавост – Всички носим отговорността и бремето е за нас! 

Чертите Му се изопват, косата придобива брилянтния блясък и божествената си дължина.

-Тази арония действително е хубава, дяволски хубава и пленява сетивата.

Хваща халбата и излива съдържанието й на пода. Шума от съседните маси постепенно стихва и наобиколилите ги започват да се сръчват един друг. Новопосветеният Ангел пребледнява и повръща фермента заседнал в гърлото му. 

-Но веселете се господа – прогърмява гласа Му – нали сега сте в почивка. Ваше право е. Но не забравяйте и вашите задължения, а има какво да се върши, повярвайте!

От всякъде започват да стават и да му отдават дължимата почит. Успя да развали вечерта им, а и своята също. Гавраил се беше свил на мястото си като ученик хванат, че пуши суха трева от коновлак. Само Безименния не показваше с нищо, че е изненадан. Сякаш винаги е знаел, че той е Бога.

-Явно съм се заблуждавал. А и вие сте ми помогнали в заблуждението. Но всичко това ще свърши, уверявам ви, ще направя каквото трябва. И ако трябва лично ще се погрижа Онзи повече да не безчинства. Горко му. Гавраиле, свикай утре Съвета на Свишите и им съобщи, че лично слизам в сферата на грешните. И когато се завърна, ще ги уведомя какво да правят.

(следва продължение)