14 jul 2009, 12:11

Един бърз имейл до себе си

  Prosa » Otros
813 0 1

Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстранявам козметичните си дефекти. И също така - дефектите на душата си. Защото той се оказа готов да ми дава онези съвети, които аз самата си давам, без да се слушам. Той хареса точно онова, което и аз се надявах да хареса, и ми дава съвети да редактирам неща, за които не бях сигурна. Отказах го от всякакви мераци да се срещаме. Нали съвсем наскоро ми показаха червен картон за такива изпълнения! Нека си стои все така полуизмислен, със смешен псевдоним, който дори не използвам; той - знаещ доста за мен, аз - незнаеща нищо за него. Мисля, че накрая няма да издържи и ще поиска и той всичко да ми разкаже.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, интересен човек. Много полу------ . Май всеки има нужда от един такъв. А може и да успее да заличи това "полу". Поздрави!

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...