22 jul 2007, 13:47

Един ден

  Prosa
1.6K 0 1
1 мин за четене
 

Един ден, когато траурната песен над земята ще ехти. Един ден, когато ме няма, Аз ще се чувствам безкрайно щастлива, че вече не съм жива. Тогава ще се родя отново, отново... там някъде високо в небето и дълбоко в морето, а тялото ми ще е някъде в пръстта. Там ще е моят истински дом, който никога  не съм имала, той ме е чакал винаги там. Пръстта ме е чакала вечно, за да се прибера при нея. Студ... хлад... да, но труповете нямат чувства, нямат копнежи, нямат страдания. Да, това искам, да не чувствам нищо, не съм чувствала нищо и преди да съществувам... Защо съм се  родила?... да осъзная, че трябва да умра отново?

  Когато си безкрайно щастлив, не винаги си щастлив напълно. Понякога не е дори щастие, а болка... болка, която собственото ни съзнание го изразява с усмивка... усмивка, но не щастлива, а фалшива, една празна усмивка. Май до сега съм живяла с празни усмивки върху студеното си бяло лице.

   Нима щастието съществува? Или пък тъгата?

... Едва ли... всичко е една  илюзия, една вечна илюзия в различни нюанси - черни, бели... понякога дори безцветни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Студ... хлад... да, но труповете нямат чувства, нямат копнежи, нямат страдания."
    Наистина добри разсъждения!Наистина защо сме се родили,може би за да чувстваме,за да ни боли?!За да изпитаме радост,щастие,любов...Красиво е,но защо изобщо чувстваме?...6!

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...