19 mar 2017, 17:26

Един негов поглед

  Prosa » Otros
1.2K 1 2

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Обещанията, които си даваме, в повечето случаи не зависят от нас ...

Comentarios

Comentarios

  • Много е вярно и красиво, това което сте написала и вие, Лили! Благодаря за коментара!
  • Напълно съм съгласна...любовта, живота, истината са сега. Точно този миг. Защото миналото е минало ( но не се забравя), а бъдещето не е дошло. А от изборите ни в настоящето зависи и бъдещето. Затова е важно да отворим очите и сърцето си за това, което се случва сега. Когато се влюбваме знаем, че връщане назад няма и по някакъв начин или форма винаги ще обичаме този човек. Защото дори пътищата да се разделят или връзките да се разкъсат, обичта не си отива. Но може да се трансформира. Никой не знае какво ще стане. И за това трябва да изживяваме истински всеки миг. Да му се насладим, Да го изплачем. Миговете сами по себе си са обещания, но много по големи и истински от тези, които са изразени в думи или дела.
    И това ни кара да живеем с воля.

    Много красива и дълбока творба!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...