19.03.2017 г., 17:26

Един негов поглед

1.2K 1 2

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Обещанията, които си даваме, в повечето случаи не зависят от нас ...

Коментари

Коментари

  • Много е вярно и красиво, това което сте написала и вие, Лили! Благодаря за коментара!
  • Напълно съм съгласна...любовта, живота, истината са сега. Точно този миг. Защото миналото е минало ( но не се забравя), а бъдещето не е дошло. А от изборите ни в настоящето зависи и бъдещето. Затова е важно да отворим очите и сърцето си за това, което се случва сега. Когато се влюбваме знаем, че връщане назад няма и по някакъв начин или форма винаги ще обичаме този човек. Защото дори пътищата да се разделят или връзките да се разкъсат, обичта не си отива. Но може да се трансформира. Никой не знае какво ще стане. И за това трябва да изживяваме истински всеки миг. Да му се насладим, Да го изплачем. Миговете сами по себе си са обещания, но много по големи и истински от тези, които са изразени в думи или дела.
    И това ни кара да живеем с воля.

    Много красива и дълбока творба!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...