Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може би не се набиват в очите на колегите, съм се спирал да разговарям с Елена четири пъти в четири последователни дневни смени. Може би е твърде много за обикновени познати. Подарих ù червена роза за осми март. Е, това вече е капак на всичко. Защо го правя – желанието ми е да съм до нея, да ù се радвам. Не казвам да съм с нея - а до нея. Разликата е в двете букви „до”, а не „с”. Едното означава, че тя е с мен, а това е абсурдно и го осъзнавам - „с” мен каква ще ми е - съпруга или любовница. Пак се завъртях в същия кръг – разликата във възрастта. Двайсет, а може би и повече години, все едно, че ми е дъщеря. Но тя не е сама – има съпруг, дете. Лично аз не виждам никакви причини да си зареже семейс ...