Един последен залез
Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, който се чува в този приказен момент, е на разбиващите се вълни. Цари спокойствие. Разходката е толкова приятна. Мислех си, че няма как да стане по-хубаво от това преди да усетя как той ме обгърна с ръце и прекара пръсти през косата ми. Усещам любимия ми негов парфюм по кожата му и се чувствам сякаш това, което се случва и изпитвам е нереално. Той нежно целува врата ми и ми прошепва колко много му се иска да се насладим на този последен залез заедно. Не казвам нищо, просто хващам ръката му и сядаме на вече студения пясък. Облягам се на рамото му и за секунда затварям очи. А когато ги отварям, виждам, че лежа на леглото вкъщи. Отнема ми известно време докато осъзная, че всичката тази магия, която усетих, е била просто сън. Ставам от леглото леко разочарована, но усмихната, защото знам, че днес отново ще го видя. Но така и не можах да изгледам докрай този последен летен залез.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Екатерина Todos los derechos reservados
