14 сент. 2017 г., 23:30

Един последен залез 

  Проза
598 1 5
1 мин за четене
Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, който се чува в този приказен момент, е на разбиващите се вълни. Цари спокойствие. Разходката е толкова приятна. Мислех си, че няма как да стане по-хубаво от това преди да усетя как той ме обгърна с ръце и прекара пръсти през косата ми. Усещам любимия ми негов парфюм по кожата му и се чувствам сякаш това, което се случва и изпитвам е нереално. Той нежно целува врата ми и ми прошепва колко много му се иска да се насладим на този последен залез заедно. Не казвам нищо, просто хващам ръката му и сядаме на вече студения пясък. Облягам се на рамото му и за секунда затварям очи. А когато ги отварям, виждам, че лежа на леглото вкъщи. Отнема ми известно време докато осъзная, че всичката тази магия, която ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Все права защищены

Предложения
: ??:??