Тази нощ сънувах сън... Сънувах страст... сънувах огън... Събудих се – изплашена... Много ясно си спомнях какъв беше сънят, но не можех да го осъзная... Беше нещо, което смъртно желаех, но не можех да имам... Сънят ми беше Ти...
Защо ли бе ти в моя сън...? Да те видя ли мечтаех тайно, или просто за мен си мислел в тази нощ...? Защо само за съня таен мисля... защо само в мислите ми ти си?
Сънят ми беше странен. Сънувах, че вървях с него по една пътека... Ти гледаше отстрани... Може би дебнеше да срещнеш погледа ми за секунда... Може би отново мен желаеше – не знам...!? Съзрях те и сърцето ми заби лудо, а дъхът ми спря... от страх или от страст – не зная... А с него вървяхме... Какво ми говореше вече не чувах. Не чувствах дори ръката му, вплетена в моята... – виждах само теб в тъмното! Виждах само теб, но ме беше страх... Не знаех за какво си дошъл, не знаех какво искаш... Може би мен...!?
Пътеката свърши и се озовахме в една сграда... приличаше на старинна библиотека, на два етажа. Аз и той вървяхме на партера, а ти бе горе, където не можех да те видя... Отново гледаше... А какво си мислеше, така изгарях да узная...!За секунда се отделих от него... отворила една книга, уж четейки... но всъщност надничайки тайно между рафтовете, за да те зърна... Затворих книгата, загубила надежда, че още си в съня ми... И точно тогава се озовах някъде другаде. Беше тъмно, нищо не виждах... Страхувах се... сърцето ми биеше лудо... Усещах, че около мен има някого... И толкова желаех този някой да си ти...!
....
Единственото, което помня до края на съня е, че бях в прегръдките ти... Знаех, че е грешно, но бях щастлива... Усещах аромата ти... усещах допира на кожата ти до моята... усещах устните върху моите... Беше страст... Знаех , че ще е за миг само... И тогава чух гласа ти... Спокоен и нежен... И каза толкова красиви думи... Молеше ме да остана в прегръдките ти завинаги... Молеше ме, но и двамата знаехме, че не е реално... А толкова го желаехме...
Какво стана тогава...? Какво стана с прегръдките ти...? Защо сега, когато пиша тези редове, не ги усещам...? Дали когато четеш това, ще разбереш какво чувствам...? Дано...
...
След този сън се чувствам като в затвор на собствените си мисли... Чувствам се объркана... Страх ме е да заспя, защото знам, че отново ти ще си в съня ми...И ме е страх, че няма да понеса това, че ще се събудя и прегръдките ти ще изчезнат... Ще изчезне това, за което мисля... Ще изчезнеш ти... А не знам кога отново ще те срещна... А толкова желая...
© Ирена Кузева Todos los derechos reservados