Тази нощ сънувах сън... Сънувах страст... сънувах огън... Събудих се – изплашена... Много ясно си спомнях какъв беше сънят, но не можех да го осъзная... Беше нещо, което смъртно желаех, но не можех да имам... Сънят ми беше Ти...
Защо ли бе ти в моя сън...? Да те видя ли мечтаех тайно, или просто за мен си мислел в тази нощ...? Защо само за съня таен мисля... защо само в мислите ми ти си?
Сънят ми беше странен. Сънувах, че вървях с него по една пътека... Ти гледаше отстрани... Може би дебнеше да срещнеш погледа ми за секунда... Може би отново мен желаеше – не знам...!? Съзрях те и сърцето ми заби лудо, а дъхът ми спря... от страх или от страст – не зная... А с него вървяхме... Какво ми говореше вече не чувах. Не чувствах дори ръката му, вплетена в моята... – виждах само теб в тъмното! Виждах само теб, но ме беше страх... Не знаех за какво си дошъл, не знаех какво искаш... Може би мен...!?
Пътеката свърши и се озовахме в една сграда... приличаше на старинна библиотека, на два етажа. Аз и ...