Гъсенице, утрото ли чакаш,
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш
на нещо непознато, странно,
или мислите ти в трепет
са от радост задушени?
Ти дарена си със участ тъй вълшебна,
че тя – смъртта – при теб не е последна...
- Скучно ми е – каза малката гъсеница Хай и захапа унило едно листо, но изглежда и това не му се хареса. – тук наистина няма какво да се прави. - Той се придвижи много бавно по стъблото на растението, на което се беше настанил рано сутринта, за да разгледа наоколо и да види дали нещо си заслужава разглеждането. Оказа се, че избраното растение не предоставяше особено развлекателна гледка, което накара Хай да го определи като извънредно скучно растение. Някаква птица кацна наблизо, предизвиквайки смут в малката гъсеница, която знаеше, че птиците са зли и коварни създания, захапващи с човки малки беззащитни гъсеници. Птицата се приближи и се оказа, че това е просто едно врабче. Но дори едно врабче би могло да прояви ...