Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказанието. И в такава хармония дните минавали, годините се сменяли, а Ада се пълнел ли, пълнел.
Но един ден на Дявола му доскучало и решил сам да иде и да прибере някоя клета душа от света на хората. Превърнал се в стара бабичка, облякъл си дрипави дрехи и се качил на земята.
Там отишъл на селския пазар, седнал на земята и разтворил престилката си в очакване. Не след дълго до него се приближило младо момиче. Вместо с дрехи било облечено в дрипи, а на краката си нямало обувки:
- Защо седиш тук, бабо? Ще настинеш на студената земя – промълвило момичето
- Ех, моето момиче, аз съм стара вече… и да се поболея, няма кой да милее за мен… но ти, ти си млада още, животът е пред теб. А за милата ти дума, ще т ...