Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказанието. И в такава хармония дните минавали, годините се сменяли, а Ада се пълнел ли, пълнел.

Но един ден на Дявола му доскучало и решил сам да иде и да прибере някоя клета душа от света на хората. Превърнал се в стара бабичка, облякъл си дрипави дрехи и се качил на земята.

Там отишъл на селския пазар, седнал на земята и разтворил престилката си в очакване. Не след дълго до него се приближило младо момиче. Вместо с дрехи било облечено в дрипи, а на краката си нямало обувки:

-         Защо седиш тук, бабо? Ще настинеш на студената земя – промълвило момичето

-         Ех, моето момиче, аз съм стара вече… и да се поболея, няма кой да милее за мен… но ти, ти си млада още, животът е пред теб. А за милата ти дума, ще ти продам един живот!

-         Как така ще ми продадеш живот, аз нали вече си имам? – зачудило се момичето

-         Имаш си, но аз мога да ти предложа по-хубав! Виж!

Дявола замахнал с ръка и от нищото се появила една стъклена топка, в която като с магия започнали да се редуват образи, кой от кой по-красиви:

-         Искам такъв живот! – извикало момичето и очите му заблестели. – Но съм много бедна и нямам с какво да ти платя за него...

-         Напротив! Ти си по-богата, отколкото предполагаш! Този живот ще ти струва само четвърт душа!

-         Само това? Че давам ти я тогава, не ми трябва!

-         Така да бъде! – извикал Дявола и плеснал с ръце

На другия ден момичето се събудило в красив апартамент в центъра на града. Завивките били от коприна, килимите били персийски, мебелите - от дърво и кожа, а гледката била към планината. Ах, колко щастливо било момичето. И каква хубава къща имало. И много нови познания – Дявола я бил направил лекарка и ú бил поверил живота на хората.

Момичето с радост и желание отишло на новата си работа, където трябвало да оперира едно дете от тежка болест. Родителите много се тревожили за рожбата си, затова я поверили в ръцете на доказан специалист. Операцията вървяла успешно, но изведнъж нещо се объркало, детето започнало да губи много кръв и въпреки опитите на момичето, накрая то издъхнало. Родителите му било съкрушени и обвинили момичето в убийство. Когато се прибрала в красивата си къща, тя плакала толкова много, че повече не искала този живот. Побързала да иде на пазара, а там я чакала старата бабичка:

-         Не искам да живея повече така! Не искам заради мен да умират хора, няма да го понеса! – през сълзи разказала тя.

-         Добре, тогава можеш да си купиш друг живот, където няма да отговаряш за живота на хората!

-         Колко струва?

-         Една четвърт душа.

-         Добре, давам ти и този път, за да бъда щастлива!

-         Ще си! – отново извикал Дявола и я пратил в друг живот.

Този път момичето се събудило в огромен мезонет в тих и спокоен квартал. Всичко вътре било от стъкло и метал, а от пода изниквали изящни статуи. Момичето било много щастливо и доволно от новия си живот. В него то било уважаван адвокат, който на следващия ден трябвало да защитава крупен бизнесмен, уличен в измами. Когато се появило в съда, момичето било посрещнато като високо ценен кадър. След няколко часа в залата и хиляди опити да го оневини, съдията все пак решил, че бизнесменът е виновен и го осъдил на 20 години затвор. Бизнесменът бил много ядосан и започнал да заплашва момичето постоянно. И този път тя не могла да го понесе и се върнала на пазара:

-         Не мога да живея така, да знам, че някой ме преследва, моля те, дай ми друг живот! – примолила се тя на Дявола.

-         Добре! Ще ти дам! Дори по-хубав! Знаеш цената.

-         Взимай я!

Слънцето нежно погалило лицето на момичето и тя отворила очи, а това, което видяла, й се сторило невероятно. Сега неин дом била огромна къща с двор и басейн, всякакви модерни удобства и скъпи вещи. Тя била известна певица, която имала много почитатели. Вечерта трябвало да пее в едно заведение. Всичко минало добре, публиката харесала представлението и момичето си тръгнало към къщи, но по пътя я спрял един мъж, който твърдял, че е най-големият ú фен и безумно я обича. Той не обърнал внимание на отказа ú, ударил я, след което я изнасилил, твърдеейки, че така изразява любовта си. Когато се прибрала в луксозната си къща, момичето плакало неудържимо и проклинало  живота си. За четвърти път отишло на пазара и помолило бабичката:

-         Искам живот, в който да не отговарям за смъртта на другите и да не се страхувам от своята. Където не ме познават всички и не искат да ми навредят!

-         Аз вече няколко пъти ти давах различни съдби, но ти не хареса никоя от тях. Защо да го правя сега? – омайвал я лукавият Дявол.

-         Защото искам да бъда щастлива! Проплакало момичето и се разделило с последната четвъртинка душа.

Когато се събудило, момичето се намерило във величествено имение на брега на морето. Там всичко било от злато и диаманти, а в градината се разхождали екзотични животни. Този път тя била съпруга на наркобос, който перял парите си в множество малки фирми. Сега вече животът ú изглеждал перфектен. Имала всичко, за което човек можел да си помисли, можела да посети всяко кътче на земята, чувствала се спокойна и защитена. Но един ден, когато се прибрала, намерила в леглото си мъжа си и камериерката. Тогава момичето разбрало какво е болка. Сърцето ú се свило, очите ú се напълнили със сълзи:

-         Какъв живот е този без любов, без подкрепа и топлина? – попитала Дявола. – Нима си струва да живееш в самота?

-         Ти избра да видиш и този живот, това е твоят избор!

-         Моля те, върни ми стария живот. Бях бедна, но обичана. Нямах пари, но имах спокойствие!

-         Вече нямаш с какво да ми платиш – сега ми принадлежиш! – извикал Дявола и се разкрил.

-         Ах, какво направих, продадох си душата за неистински неща… и сега ще гния в Ада.

Дявола извадил една малка глинена стомна и прибрал душата в нея. По пътя към Ада се зачудил: „Странни същества са това хората. Колкото повече ú давах, толкова повече искаше. И все не беше доволна, и все не ú стигаше, а накрая си искаше всичко обратно… ама като имат само по една душа… така е!”