Главният заподозрян

Беше вече полунощ и градските улици бяха тихи и спокойни. Тук там се виждаха някои групички отиващи на дискотека или други такива, които се прибираха вкъщи. На много места бяха разлепени постери за изчезналото момиче. Дариус изобщо не им обърна внимание. Той вървеше бързо и беше толкова умислен, че дори не се оглеждаше преди да пресече някоя улица. За щастие успя да прекоси града без инциденти и все повече се доближаваше до язовира. Опипа външната страна на левия си джоб, за да провери дали талисманът му за късмет е там. Дариус беше изключително сантиментален и вярваше, че аксесоарите, които носи го предпазват от злото. В джоба си обаче той носеше малко черепче, принадлежало на баща му. Него взимаше много рядко и само когато трябваше да се случи нещо много важно за него. До сега то му носеше само успехи и наличието му в джоба на Дариус го правеше невероятно спокоен.

Вече беше на минути от мястото, към което се беше запътил, когато видя мигащите сини светлини в далечината.

- Не е ли малко късно за тия полицай? - помисли си Дариус.

Той продължи напред и когато се приближи достатъчно, бе забелязан от единия от двамата детективи, които го бяха спрели предния ден. Дариус се огледа внимателно и видя, че има двойно повече полицейски коли и две линейки. Имаше някакво развитие по случая. Изведнъж той замръзна, зад един храст малко по-нагоре по пътя се показаха няколко полицай и двама лекари носещи носилка. Изчезналото момиче беше в нея и не изглеждаше никак добре. Дариус се приближи още повече и видя, че Нина е мъртвешки бледа, а на врата ù имаше някакъв символ. Не можа да види повече, защото лекарите бързаха да я вкарат в линейката, а и я скриваха с телата си.

Дариус тъкмо реши да продължи по пътя си, когато пред него застанаха двамата детективи.

- Мога ли да попитам какво правите тук отново?

- Разхождам се. - объркано отговори Дариус.

- Бихте ли ми показали личната си карта отново? - попита единия детектив и погледна другия в опит да му намекне нещо.

Дариус подаде личната си карта и се огледа наоколо.

- Явно сте намерили Нина. - каза той и погледът му се върна върху детективите.

- Да, но за съжеление я намерихме мъртва. Вече не разследваме изчезване, а убийство.

- Това е ужасно! - каза Дариус, който вече се изнервяше от забавянето.

- Съжелявам, но ще се наложи да дойдете с нас. - твърдо заяви по-старият детектив.

Той беше едър, висок мъж, с побеляла коса и множество бръчки по челото. Гледаше Дариус някак осъдително. Неговият колега стоеше наперено, гледаше лошо и изглеждаше изнервен.

- Но защо? - изненадано попита Дариус.

- Налага се да ви разпитаме отговори по-младият детектив и му отвори задната врата на колата си.

Дариус осъзна, че да се съпротивлява в този момент може и да не е в негова полза. Въздъхна и се качи в колата. Външно изглеждаше спокоен, но гневът му растеше с всяка секунда. Сега нямаше да може да отиде на мястото, където я беше срещнал и не се знаеше дали това няма да е последният му шанс. Искаше му се да отвори вратата и да избяга към язовира, но в очите на детективите това щеше да означава вина. Колата потегли към града, а Дариус седеше на задната седалка и хапеше кожата на пръстите си. От спокоен и весел погледът му беше станал мрачен и свиреп.

Скоро колата спря пред полицейското управление. Двамата детективи го поведоха към стаята за разпити и го оставиха в нея.

- Ще се върнем след малко! - заяви по младият и излезе.

Тишината в стаята изнервяше още повече Дариус. Той въздъхна тежко и се опита да се успокои. Знаеше, че след малко щяха да го засипят с въпроси, на които трябваше да отговори правилно, за да не го заподозрат в убийството на Нина. Започна да диша бавно и спокойно и опита да не мисли за чернокосото момиче, което толкова много искаше да види. Извади черепчето от джоба си и го стисна в дясната си ръка. Вече беше успял да се овладее, когато двамата детективи влязоха в стаята. По-младият се подпря на стената в ъгъла и впери лошия си поглед в Дариус, а по-старият седна срещу него.

- Нека да започнем от първия път, в който се срещнахме... - спокойно започна той - От къде се връщаше тогава?

- Има едно място по-нагоре по пътя. Един голям камък, от който се открива прекрасна гледка към язовира. Обичам да ходя там, когато имам нужда да се усамотя и да обмисля някои неща. През нощта отидох там, но явно съм заспал и се събудих по обяд. Тръгнах да се прибирам и тогава вие ме спряхте.

- Тогава каза, че си бил поканен на рождения и ден, но си решил да не ходиш. Сигурен ли си, че изобщо не си се появявал там?

- Естествено! - твърдо отговори Дариус - Може да попитате някои от тези, които са били там.

- Ще го направим! - троснато отговори по-младият детектив.

- Предполагам, че ако те попитам къде беше тръгнал сега, ще отговориш, че отново си отивал на онова място? - погледът на стария детектив беше станал по-различен някак подозрителен.

- Правилно предположение. - каза Дариус. За него този разпит се превръщаше в психологическа игра. Неговото любопитство се беше събудило и той беше приел това като лично предизвикателство.  Беше сигурен, че може да отговори правилно на всички въпроси дори и да се наложи да излъже. А в това Дариус беше съвършено добър.

- През онази нощ, в която си се бил отдал на размисли... сам ли беше? - зададе следващия въпрос детективът.

- Да - спокойно отговори Дариус.

- А срещна ли някого там?

Очите на Дариус се присвиха. Той трябваше бързо да реши дали да спомене за момичето или да излъже. Мозъкът му работеше на пълни обороти. Клепачите му се отпуснаха и той погледна детектива право в очите:

-  Не - каза Дариус и завъртя глава в потвърждение. - Бях абсолютно сам и не съм срещал никого.

По-младият детектив се усмихна лукаво и се приближи към масата. Подпря се на нея и се наведе към Дариус:

- След като вече установихме, че не казваш истината, нека ти кажа какво мисля аз. Ти си убиец! Срещнал си я рано сутринта, когато се е прибрала от вилата си. Скарали сте се и си я убил. Скрил си тялото бързо и глупаво, защото си се страхувал,  че всеки момент ще се появи някой рибар и ще те види. След това си видял, че я търсим и си се уплашил още повече, затова тази нощ си решил да се върнеш и да покриеш следите си по-добре. За твое огромно съжаление обаче ние я намерихме навреме. Единственото, което остава сега е да ни обясниш кое е било момичето, с което си бил на язовира.

- Това са пълни глупости и вече казах, че бях сам. - В гласа на Дариус вече имаше нотка на притеснение.

- Един рибар, който разпитахме по - късно същия ден ни разказа, че е видял високо русо момче и красиво чернокосо момиче да си говорят на плажа. Какво мислиш по този въпрос? - попита старият детектив.

Дариус вече беше объркан и не беше сигурен как трябва да отговори. Долната му устна потрепери и ръцете му се свиха в юмрук.

- Не съм стъпвал на плажа! - ядосано отговори Дариус - Обичам да стоя отгоре на камъка и да наблюдавам луната. Долу може да е имало някого и да не съм го забелязал. Нима аз съм единственото високо русо момче в този град? Не съм убиец и със сигурност нямам нищо общо със случлото се с Нина.

- Може и така да е. Все още нямаме твърди доказателства сочещи срещу теб, но това, че се опитваш да ни излъжеш със сигурност не е в твоя полза. Нямаме право да те държим тук повече, но утре ще ти изпратим забрана за напускане на града. На този етап си свободен. Само един последен въпрос. Виждал ли си този символ и какво знаеш за него?

Детективът извади лист и го постави на масата. Дариус огледа внимателно рисунката, но не беше сигурен дали да отговори честно. Все пак реши този път да не лъже.

- Странно. На пръв поглед това е обърнат пентаграм. Символ, използван в ритуали на вещици както и от много окултисти и сатанисти. Само че не мога да разбера какво означава тази черта по средата. Може би... - Дариус се приближи до листа, очите му се присвиха и той изведнъж повдигна глава. - Ако премахнем петолъчката, но оставим единствено хоризонталната линия се получава кръстът на Св. Петър.

- Което означава? - и двамата детективи бяха зяпнали листа.

- Това е католически символ. Свети Петър е бил един от дванайсетте апостола на Исус Христос, този който се отрича три пъти от него. През 2-ри век е разпнат на кръст в Рим, но с главата надолу. В началото този символ е бил християнски, но с времето е придобил по - различно значение. Много сатанистки и антихристиянски групи започнали да се подиграват на религията преобръщайки знаците и. Така обърнатият кръст в днешно време се смята за символ на злото и на дявола.

- Това значи, че тази рисунка е комбинация от два дяволски символа, така ли? - учудено каза старият детектив.

- Да!

- И как по точно ти си толкова запознат с подобни символи?

Дариус се усмихна:

- Аз съм хладнокръвен сериен и убиец и маркирам телата на жертвите си с този символ! - Дариус едва издържа да довърши изречението и се преви от смях. След малко обаче бързо стана сериозен. - Просто се интересувам от различни митологии и символи, а и тези двата са значително известни.

- Сега нямам други въпроси, но ще се видим отново!

Старият детектив излезе, а по-младият показа на Дариус изхода от сградата.

- По дяволите! - извика той веднага щом излезе навън и полицайте зад него затвориха вратата. - Нещо тук не е наред. Има твърде много съвпадения и сега аз вероятно съм главният заподозрян.

Дариус погледна часовника и видя, че е три часа през нощта. Не беше късно да се върне, но това отново щеше да изглежда подозрително. Беше адски ядосан и притеснен. Седна на една пейка и започна да търка челото си с длани в опит да се успокои и да помисли. Мислеше, че ако не отиде тази вечер тя може никога да не се върне пак. Не, че имаше някаква гаранция, че сега ще бъде там.

- Не! Трябва да отидеш там сега! - заповяда на себе си Дариус.

Той стана и тръгна към мястото. Реши, че ако пробяга разстоянието ще стигне за нула време и се оказа прав. Явно тренировките имаха ефект и въпреки че не вярваше успя да издържи целия път. Спря, да си поеме дъх точно там, където трябваше да отбие от главния път и да влезе в гората. Сега вече вървеше бавно и се оглеждаше. Сърцето му биеше силно, а стомахът му се беше свил от вълнение.  Изведнъж Дариус спря и се заслуша. От другата страна на язовира се чуваше вълчи вой.

- Странно мислех, че в този край няма вълци. - помисли си той.

След малко вече стоеше на камъка и оглеждаше плажа в търсене на момичето. Там обаче нямаше и следа от нея.

- Къде си по дяволите? - неспокойно си каза Дариус.

Той седна на камъка и се подпря на ръцете си. Имаше нужда от малко почивка докато реши какво да прави. Той се замисли, а очите му започнаха да шарят наоколо. Острият му поглед първоначално подмина цепнатината в левия край на камъка, но после рязко се върна върху нея. Оттам се подаваше листче навито на фунийка. Дариус толкова бързаше да види какво пише, че дори го изпусна веднъж, докато го разгъваше. За негово учудване на листчето имаше само едно единствено изречение: " Ако искаш да се срещнем след два дни ела при вълчата скала по залез".

От една страна това беше добре - Дариус знаеше кога и къде може да я намери, но от друга имаше голям проблем. Вълчата скала се намираше на около 60 км от града, който той нямаше право да напуска.

- Просто чудесно! - с ирония каза Дариус, затвори очи и въздъхна тежко.