Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообразие. Денят ми бе еднакъв и живеех ден за ден. Правех едно и също всеки ден, ходих на едни и същи места и изобщо - никакво разнообразие. Това обаче, се промени в деня, в който срещнах моята първа и може би единствена любов.
Беше следобеда на един съвсем обикновен ден. Излизах навън, когато на входа се засякох с момче, което живее в същия вход, но на
четвъртия етаж. Той просто ме поздрави и си замина. Не се засичахме много често, но от този ден нататък се надявах да го виждам.
На другия ден видях поканата му за приятелство във facebook. Очите ми просто грейнаха. Получих покана от момчето,
което така се надявах да видя отново...
Аз, естествено, веднага я приех, стоях на чата и се чудих ''Да му ...