Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообразие. Денят ми бе еднакъв и живеех ден за ден. Правех едно и също всеки ден, ходих на едни и същи места и изобщо - никакво разнообразие. Това обаче, се промени в деня, в който срещнах моята първа и може би единствена любов.
Беше следобеда на един съвсем обикновен ден. Излизах навън, когато на входа се засякох с момче, което живее в същия вход, но на
четвъртия етаж. Той просто ме поздрави и си замина. Не се засичахме много често, но от този ден нататък се надявах да го виждам.
На другия ден видях поканата му за приятелство във facebook. Очите ми просто грейнаха. Получих покана от момчето,
което така се надявах да видя отново...
Аз, естествено, веднага я приех, стоях на чата и се чудих ''Да му пиша ли?''. Просто стоях с часове и пишех и триех съобщението. Изведнъж той ми писа. Това беше началото на щастливите мигове. Вечерта излязохме - не очаквах нищо сериозно... просто кафе. Беше 13-ти февруари - може би най-щастливата вечер, която съм имала досега, а когато ми показа огромния букет от три червени и две бели рози, се почувствах най-желаното момиче в света. Не можех да повярвам, още с първата среща това момче спечели сърцето ми. Всеки миг с него беше вълшебен. На 18-ти февруари вече бяхме заедно и ден след ден аз се влюбвах все повече. Досега не бях изпитвала такива чувства. Всичко с него бе толкова перфектно, че ми се струваше като сън, сбъдната мечта.
Получавах внимание, топли чувства, нежни и мили жестове, подаръци, незабравими моменти и още куп страхотни неща. Само за месец този човек ме накара да изпитвам такива невероятни, топли чувства, че с всеки изминал ден все повече се страхувам да не го
изгубя и в стремежа си да го задържа правя невероятно глупави постъпки, които влагат напрежение във връзката ни. Осъзнах, че той е различен и не заслужава дори грам от тези постъпки. Всеки път, когато направя нещо глупаво и започнем да се караме,
направо изтръпвам при мисълта, че мога да го загубя. Изтръпвам при мисълта, че един ден просто ще му писне от всички тези кавги
и ще тегли чертата на всичко, само че той не осъзнава колко много означава за мен. Дори всеки ден по милион пъти да му казвам
''Обичам те'' няма да успея да му покажа реалната си любов. Чувствата ми към него не могат да се опишат. В началото се страхувах, но след това осъзнах, че просто трябва да се отпусна и да оставя чувствата да ме водят. Сега съм безкрайно щастлива, че имам това момче до себе си.
Единствено той ме цени и ме разбира. Вече го няма онова скучно, мрачно еднообразие отпреди. Благодарение на него, за кратко
време успях да разбера какво е да обичаш някого толкова силно, че да броиш секундите до момента, в който ще го видиш. И до днес
се наслаждавам и ценя всяка минута с него. Въпреки многото скандали, които обикновено са заради мен, аз обичам
това момче и никой вече не може да го замести. С него забравям за всичко и всички, забравям за проблемите, ангажиментите и
всички лоши емоции се изпаряват още щом ме прегърне. Когато не го видя дори един ден, изпадам в някаква депресия, чувствам се самотна, отегчена, сякаш целият свят ми е крив, а всъщност ми липсва човекът, около който се върти моя свят и когато го няма, той се срутва до основи.
Поглеждайки в зелените му очи, изпитвам онези пеперуди в стомаха, за които всички влюбени говорят. Откакто съм с него, дори не си помислям за друг. Той просто е единственият за мен и ако някога остана без него, това ще е денят, в който ще загубя
човек, който наистина съм обичала и едничкото си щастие. Само като си помисля за живота ми без него и очите ми се пълнят със сълзи... не мога да си представя да живея без неговата подкрепа, закрила и любов. Обичам го!!