Меги и Миро вървяха бавно из тълпата познати хора, вдигнали високо ръце за да не оцапат някого със захарен памук и се смееха от сърце на ситуацията. Някои ги поглеждаха и се усмихваха, други клатеха разбиращо глава. Някой от познатите се спираше и поздравяваше, а те двамата отвръщаха дружно на поздрава. Тук-там се срещаха и непознати лица, дошли от всички краища на страната на гости на свои роднини и приятели. По това време на годината малкото градче се оживяваше с нови хора, глъчка, музика и различни забавления. По улиците нямаше вече място за паркиране, нещо необичайно, а по центъра на града цяла седмица си съжителстваха сергии и всякакви люлки. Малките знаеха, че големите с желание или без ще развържат кесиите и се възползваха от това максимално. А големите знаеха, че за няколко дни могат да се отпуснат, да се забавляват и да се почувстват отново деца. Навсякъде ухаеше на сготвен в пещите ориз с агнешко, на топли питки, на захаросани ябълки, на халва и всякакви други вкусотии. Меги ...