Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. Спря се и се загледа първо в малката, но красива постройка, после нагоре към купола на църквата и накрая погледът ù се зарея към небето. Взираше се така, сякаш гледа най-невероятната картина - дълго, без да помръдва. Но всъщност нищо по-интересно от обикновено. Денят беше приятен, от първите по-топли дни, предвещаващи началото на лятото. Небето беше ясно, тук–там се виждаха малки бели облачета, но нищо необикновено, нищо, което толкова да привлече вниманието ù.
И тогава изведнъж погледът ù се отклони настрани и за момент успях да погледна в очите ù. И сякаш видях всичко: болката, сълзите, горещите молби. Тогава ми стана ясно защо се е взирала толкова настоятелно. В очите ù имаше страшна тъга, ...