Една идваща Коледа...един отиващ си живот!

Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно място.От небето хвърчаха ситни снежинки и затрудняваха градското движение.Наближаваше Коледа.Радостни детски викове огласяха иначе тихите улици.Напрегнати майки и татковци обикаляха напред-назад с безброй покупки и подаръци,чудещи се дали не са пропуснали нещо от Коледния списък.Цареше суматоха изпълнена с вълнение и радост.Коледа наближаваше и всички бяха щастливи.Грешка,не всички.Там на пейката до големият градски фонтан,замръзнал от кучешкия студ,стоеше момиче.В погледа й се четеше дълбока и пронизваща тъга,горчивина.Милена стоеше тук с часове и не помръдваше.Някаква болка я мъчеше,не й даваше мира.Припомни  си как преди месеци,на същата тази пейка стоеше тя и оживено разговаряше с най-добрата си приятелка,Алекс.Бяха приятелки още от детинство,знаеха всичките си тайни,споделяха радост и тъга и нищо не можеше да попречи на тяхното приятелство...Докато не се появи тя.Тя убиваше приятелката й,разкъсваше я отвътре и малко по малко я откъсваше от света.Да...Алекс страдаше от неизлечима болест,умираше с всеки изминал ден и Милена не можеше да й помогне.Не можеше да я излекува със съвет,не можеше да й даде пари защото и тя самата ги нямаше.Затова сега седеше безмълвна на тази пейка и тихичко страдаше.Наблизо дочу разговор:
 - Мамо,мамо ще видя ли Дядо Коледа? - подскачаше оживено едно малко момиченце
 - Не,скъпа.Той идва през ноща когато малките момиченца вече са заспали и се прокрадва за да остави всички подаръци под елхата! - усмихната отвърна майката
 - Ама мамо,догодина ще съм вече голяма,няма ли да го видя тогава? - настояваше момиченцето
Майката само се усмихна на дъщеря си,после се наведе и я целуна нежно по бузката.А малката упорито продължи да разпитва майка си:
 - Дядо Коледа ще ми донесе ли онази хубава кукла с червените крилца?
 - Да,малката ми.Дядо Коледа е един добър старец.Той обича послушните деца и изпълнява всичките им желания! - търпеливо обясни жената
 - А,мамо? - обнадеждено погледна дедето
 - Кажи мила.
 - Аз послушно дете ли съм? - със страх зададе въпроса си и не смееше да гледа майка си.
 - Ти си моята малка послушна принцеса....
В този момент двете се отдалечиха и изчезнаха в бялата мъглявина.Милена кротко стоеше на пейката а снежинките продължаваха да се сипят върху й.Бузите и бяха поруменели от студа,и по тях се стичаха кристални сълзи.Припомни си думите на майката и се запита защо Дядо Коледа не можеше да подари живот на нейната приятелка.Стана и тръгна тихомълком по скрежасалата улица.Запъти се към Алекс,не искаше да пропилява последните им оставащи дни.Искаше да бъде с приятелката си и да я дари с много обич.Само това можеше да й даде.