Една идваща Коледа...един отиващ си живот!
- Мамо,мамо ще видя ли Дядо Коледа? - подскачаше оживено едно малко момиченце
- Не,скъпа.Той идва през ноща когато малките момиченца вече са заспали и се прокрадва за да остави всички подаръци под елхата! - усмихната отвърна майката
- Ама мамо,догодина ще съм вече голяма,няма ли да го видя тогава? - настояваше момиченцето
Майката само се усмихна на дъщеря си,после се наведе и я целуна нежно по бузката.А малката упорито продължи да разпитва майка си:
- Дядо Коледа ще ми донесе ли онази хубава кукла с червените крилца?
- Да,малката ми.Дядо Коледа е един добър старец.Той обича послушните деца и изпълнява всичките им желания! - търпеливо обясни жената
- А,мамо? - обнадеждено погледна дедето
- Кажи мила.
- Аз послушно дете ли съм? - със страх зададе въпроса си и не смееше да гледа майка си.
- Ти си моята малка послушна принцеса....
В този момент двете се отдалечиха и изчезнаха в бялата мъглявина.Милена кротко стоеше на пейката а снежинките продължаваха да се сипят върху й.Бузите и бяха поруменели от студа,и по тях се стичаха кристални сълзи.Припомни си думите на майката и се запита защо Дядо Коледа не можеше да подари живот на нейната приятелка.Стана и тръгна тихомълком по скрежасалата улица.Запъти се към Алекс,не искаше да пропилява последните им оставащи дни.Искаше да бъде с приятелката си и да я дари с много обич.Само това можеше да й даде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Все права защищены
