3 mar 2010, 0:42

Една истина...

  Prosa » Otros
849 0 2
1 мин за четене

Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи усилия, щом никой не го оценява. Искаш или не, пак оставаш сам в заблуда. Всеки един хубав миг е бил просто сън. Всичко е потънало в мрак, няма дори капка истина. Всяко изражение, дума или действие е лъжа. Мисли за себе си, бъди егоист, когато се налага... Може да даваш всичко за някого, но на него пука ли му?... Едва ли. Оттук нататък аз ще бъда такъв човек... Нека хората отстрани да видят какво е да си сам, без ничия подкрепа и помощ. Да видят какво е да станеш част от тъмнината, да се слееш с нея и никога да не искаш да видиш светлина. Да се заровиш в спомени, лутайки се по безкрайни пътеки. Нека осъзнаеш някой ден всичко и да разбереш, че нищо в живота не се приема като даденост! И, както са казали едни велики хора - SAD BUT TRUE !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...