3.03.2010 г., 0:42

Една истина...

859 0 2
1 мин за четене

Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи усилия, щом никой не го оценява. Искаш или не, пак оставаш сам в заблуда. Всеки един хубав миг е бил просто сън. Всичко е потънало в мрак, няма дори капка истина. Всяко изражение, дума или действие е лъжа. Мисли за себе си, бъди егоист, когато се налага... Може да даваш всичко за някого, но на него пука ли му?... Едва ли. Оттук нататък аз ще бъда такъв човек... Нека хората отстрани да видят какво е да си сам, без ничия подкрепа и помощ. Да видят какво е да станеш част от тъмнината, да се слееш с нея и никога да не искаш да видиш светлина. Да се заровиш в спомени, лутайки се по безкрайни пътеки. Нека осъзнаеш някой ден всичко и да разбереш, че нищо в живота не се приема като даденост! И, както са казали едни велики хора - SAD BUT TRUE !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...