3.03.2010 г., 0:42 ч.

Една истина... 

  Проза » Други
718 0 2
1 мин за четене

Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи усилия, щом никой не го оценява. Искаш или не, пак оставаш сам в заблуда. Всеки един хубав миг е бил просто сън. Всичко е потънало в мрак, няма дори капка истина. Всяко изражение, дума или действие е лъжа. Мисли за себе си, бъди егоист, когато се налага... Може да даваш всичко за някого, но на него пука ли му?... Едва ли. Оттук нататък аз ще бъда такъв човек... Нека хората отстрани да видят какво е да си сам, без ничия подкрепа и помощ. Да видят какво е да станеш част от тъмнината, да се слееш с нея и никога да не искаш да видиш светлина. Да се заровиш в спомени, лутайки се по безкрайни пътеки. Нека осъзнаеш някой ден всичко и да разбереш, че нищо в живота не се приема като даденост! И, както са казали едни велики хора - SAD BUT TRUE !

© Виктория Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??