3.03.2010 г., 0:42

Една истина...

852 0 2
1 мин за четене

Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи усилия, щом никой не го оценява. Искаш или не, пак оставаш сам в заблуда. Всеки един хубав миг е бил просто сън. Всичко е потънало в мрак, няма дори капка истина. Всяко изражение, дума или действие е лъжа. Мисли за себе си, бъди егоист, когато се налага... Може да даваш всичко за някого, но на него пука ли му?... Едва ли. Оттук нататък аз ще бъда такъв човек... Нека хората отстрани да видят какво е да си сам, без ничия подкрепа и помощ. Да видят какво е да станеш част от тъмнината, да се слееш с нея и никога да не искаш да видиш светлина. Да се заровиш в спомени, лутайки се по безкрайни пътеки. Нека осъзнаеш някой ден всичко и да разбереш, че нищо в живота не се приема като даденост! И, както са казали едни велики хора - SAD BUT TRUE !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...