Една история за кака Мими и Гошко
Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се събираме по комшийски. На шега, Ичо се обръщаше към Мими с "како", така мислехме ние, както с "брат ми" и "кака", но една вечер разбрахме, че не е шега, а си е жива истина.
Знаехме, че са от едно пазарджишко село и двамата. Та ето как Ичо се оженил за кака си Мими:
- Как няма да ми вика како, като аз си го отгледах, колко съм го носила на ръце и съм го влачила с нас по улиците! Съседи сме през няколко къщи, Ичо е с 4 години по-малък от мен. На една улица играехме, а аз така му се радвах, все го гушках и го разнасях, а и той като всяко малко дете обичаше. След 8-ми клас аз отидох да уча в Пловдив. Виждахме се из село като съм си идвала ваканциите, но сме се разминавали, той беше малък още. Завърших, останах там и да работя, по това време Ичо е отишъл в Пазарджик да учи, завършил е. Идвам си веднъж аз на село, и една съботна вечер попадаме в една компания. Ичо пораснал, завършил, ще ходи в казармата. През нощта ме изпрати, и от тогава се почна една... Докато го вземат войник, вече дойдохме в София като семейство, той подписа договор в Кремиковци за отбиване на военната служба и ето ни тук след толкова години, а аз съм онази кака, дето си го отгледа, а сега гледа и детето му! Наздраве!
Така, на маса с наздравици и през смях научихме как кака Мими си отгледала малкия Ичо и си го взела за мъж!
Та във всяка шега има истина, всичко има под слънцето!
* * * * * *
https://otkrovenia.com/bg/stihove/s-kaka-mimi
https://otkrovenia.com/bg/stihove/s-kaka-mimi-2
https://otkrovenia.com/bg/stihove/goshko-i-kaka-mimi-na-selo
Забавно е, цяла поредица вече има за Гошко и кака Мими,
Поздравления, Юри, че внасяш толкова усмивки и хубаво настроение!
© Ссссс Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, Харпуне и Гавраиле! В живота има всичко, трябва да имаме обаче очи за интересното и хубавото!
-
Една битова история която впечатлява със своята достоверност и едновременно със това дава простор на една необичайна любов.
-
Много свежарско,поздрав Станислава.
-
Браво, Станисла! Хареса ми!
-
Първо е бил батко, после Гошо, а накрая Жожи! 😅!
-
Баба ми и дядо ми по майчина линия бяха Петрана и Петър, и двамата доживях до около 90 години, отгледали 9 деца, а дядо цял живот се обръщаше към баба с "Како" - тя беше с 1 година по-голяма от него!
-
С Гошко и кака Мими, с Ежко Бежко и баба Мераклийка, с нашия съсед напет: палавници неуморими, по-добре весело и забавно времето ни да мине!
Благодаря, Лиа, нека ги има В повече усмивките и ведрото настроение!
Благодаря на всички, които харесаха
и за "любими"! -
Хубава история.
Двамата с Юри, разведрявате и дарявате усмивки. И то,от онези сладките, с топлота и човещина. Хубаво е да чета такива неща. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
