Една история за клюкарки
Когато бяхме деца, дните на ваканциите минаваха в игри от сутрин до късна вечер - нямахме видео и кукли Барби, нямахме и идея - що е туй кабелна телевизия, или компютър. Играехме на измислени наши си игри на майки и бащи, на готвачи - бъркайки манджи от кал в стари капачки от буркани, и какво ли още не...
Ех, защо не се върнат поне за малко детските ни години...
Събирахме се на групи и се забавлявахме.
Един късен следобед майка ми ме извика, за да ме прати за нещо си до бабини. Ама нали и аз съм си тарикатка - насадих братлето - аз кака ли съм, или...
Той се посмръщи - защото прекъснах играта на лимки, но тръгна. Защото знаеше, че баба ще го почерпи нещо сладичко.
Не след дълго се появи с някаква купа, тази, която майка ми поръча да донеса.
Та...
Трябва да вмъкна и останалите персонажи на това място. Това бяха две съседки, които ...меко казано, не пропускаха и птиче да прехвръкне по улицата, без да не разберат кое, какво, защо. Седят на сянка под една стара кру ...