Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно и едва се разделяха вечер със силна прегръдка и целувка. Цялото щастие изглеждаше непоклатимо, неразрушимо от нищо. Сякаш цял живот щяха да ходят на любимото си място, на една скрита пейка в парка, с обрасла с рози арка над нея. Докато се прегръщаха и разказваха за деня, над тях се ронеха розови листенца. Всичко беше толкова романтично, но... Винаги има едно голямо но... Един ден, на тяхното си място, той и каза:
- Майка ми ми съобщи, че другата седмица заминаваме за чужбина.
Тя се изправи и веднага след това побегна към вкъщи. Завря се в стаята си, тръшна се на леглото, опита се да спре, да скрие сълзите, но беше невъзможно... Възглавницата и се мокреше все повече и повече, но тя не обръща ...