Една... любов
- Майка ми ми съобщи, че другата седмица заминаваме за чужбина.
Тя се изправи и веднага след това побегна към вкъщи. Завря се в стаята си, тръшна се на леглото, опита се да спре, да скрие сълзите, но беше невъзможно... Възглавницата и се мокреше все повече и повече, но тя не обръщаше внимание.
На другия ден трябваше да отиде на училище. Там го видя, отиде при него и той и каза:
- Ще се връщаме, няма да те забравя никога, ще се виждаме отново...
Дните минаваха тъй бързо, сякаш часовникът беше настроен да върви по-бързо. Дойде ужасният ден - мрачен, тъмен. Валеше дъжд, небето бе покрито с облаци, а слънцето се беше скрило и нямаше намерение да излиза. Такова бе и нейното настроение. Когато отиваше на летището, прегърната от него, тя плачеше и сълзите се сливаха с капките дъжд. Той я убеждаваше, че няма да я забрави, но тя не чуваше нищо ,беше изцяло погълната от мъката си. Пристигнаха. Той я пусна, хвана ръцете и, убеди я, че ще я обича вечно... Качи се на самолета, започна да и маха, но тя не... Самолетът се отлепи от земята, надигна се и литна във въздуха. Сякаш с него отлетя и част от сърцето и, сякаш част от самата нея си бе отишла.
‘'Той си тръгна... Завинаги.''
Свлече се на земята, сякаш никога няма да стане.
Завинаги, завинаги...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Глория Гочева Todos los derechos reservados
