Една нощ с Пер

Една нощ с Пер

Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.

- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде няма да ходя, ще си остана съвсем сама у дома. Да... Да... Как с какво съм облечена?! Ма как ще ти говоря глупости, нали имаше много работа?! Остави ме малко на свобода! Обичам те... Да! Целувки...Чао.

Казва, че не ме ревнува... Не само, че ме ревнува, а ме и задушава. Как може бе, след толкова години брак да иска все да е до мен. Да не ходим на гости, да не ни идват гости, най-хубаво му било да сме си двамата сами. И докога ще ме следи? Нищо чудно да си дойде през нощта като миналия път. Не вярва, че го обичам, как да му обясня? Магнит ли имам, та се е залепил за мен?! Ами да, като малка бях анемична и ме караха да се тъпча с желязо, само това ще да е. А аз се чудех защо като ме погедне някой мъж от очите му изхвърчат искри. От магнита е. Какво толкова ги привличам, просто се чудя?! Сега пък кой звъни на вратата? О, съседът... Той пък какво ще иска?!

Защо ли трябваше да му казвам, че мъжът ми ще се прибере чак утре? А как ме гледа?! Ще ме кани на питие... Тези мъже са луди. Откакто се настаниха да живеят в апартамента до нас, мъжът ми започна още повече да ме ревнува. Това момче ме изпива с поглед. Толкова е по-млад от мен и жена му е хубавица... Абе и той е много готин... Интелигентен е. Всяка дума е премерена и на място. Имам чувството, че го познавам от някъде, но не мога да се сетя от къде. Когато аз му казвам нещо, той се усмихва и казва: „Знам, знам". Интересен тип. Напомня ми на някого, но на кого?

Няма да мисля за него, сега ще се насладя на хубавата си вечер...сама. Какво да си сипя?! Я да си избера филмче за душата! Така... Да се настаниме удобно... и... Какво да си облека? Ах, колко ми е хубаво да не се съобразявам с никого!

- Тихо, не се плаши, аз съм! - съседът се беше прекачил през балкона и ме държеше в обятията си. С едната ръка беше запушил устата ми с другата ме притискаше здраво към себе си. Сърцето ми щеше да изхвръкне от страх. Единственото нещо, което ми се искаше е да се обърна и да му издера лицето. Сега пък ме целува по рамото. Тоя е луд. Какво иска от мен? О, не! Той трепери целият от страст, а аз от страх и злоба и... Опитвам се да се отскубна от хватката му.

- Няма нищо лошо да ти направя, успокой се. - това вече минаваше всякакви граници. Да не си е мислил, че това е мечтата на живота ми? Някой да се промъкне в дома ми, да ме нападне в гръб и да ми запуши устата. Ще припадна... Долепва устни до ухото ми:

- Сега ще си махна ръката, само не викай. - в момента, в който исках да извикам с всички сили, той ме завъртя и ме целуна. Свлякох се в ръцете му.

Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше.

- Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър

Не, не, не! Тази вечер писането нещо не ми върви. Егати скапания разказ. Спирам да пиша. По-късно ще се опитам да го довърша. Ако ми дойде музата. Защо не почета нещо?! Разбира се, няма нищо случайно! Малка грешка в името и... Тази нощ ще изчета Пер. Всичко, което е публикувал в сайта. Така една нощ изчетох Романтика. После Ангар. После... Дойде ред и на Пер.

Каква нощ само! Изкарах си чудесно. Не усетих как мина нощта. Дали да не направя от моя разказ едно крУминале, без Джон Траволта, разбира се?! Ще го украся с малко романтични небивалици и ще добавя  няколко лилави летящи слончета за разнообразие. Не трябва да се гледа фулм след филм и да се чета наведнъж един автор.

А от къде дойде заглавието на моя разказ? Разказвах на...няма да споменавам имена, че цяла нощ съм изкарала с Пер. Трябва да се науча да се изразявам правилно, а не само да намигам и ръкомахам.

- Моля?

- Четох го цяла нощ!!! Това исках да ти кажа.

- Това направо е сюжет за малък разказ; „Една нощ с Пер".

- Благодаря ти за заглавието! До сега пишех само заглавия, ти ми пишеше стиховете. Сега ми отнемаш и това право, скъпа. И все пак ти благодаря, ще се опитам да напиша разказ. Ти винаги ми даваш идеи. Не се чуди тогава защо ти звъня по сто пъти на ден. Извини ме, ако можеш. Сега отивам да се насладя на Ричард Гиър. Да де, да гледам филм с него... Ужасна съм, чао!