8 nov 2008, 23:14

Една Психея... 

  Prosa » Otros
930 0 2
4 мин за четене
Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично следящи извивките на женската голота...
Едно безумие от чувства съзряло и очаквано... Бели птици целуват земята покрита в сълзи, а разплакани цветя прегръщат измръзналите ми рамене. Небето поглъща молитвите облечени в страх и почернелите ми надежди, положили изгаснали тела върху изсъхналите ми гърди изскубват побелелите си мигли, рисуващи с душите си един изгаснал спомен...
Кристални замъци издигат кули сред уморените ми препускащи мисли. Стотици пъти задавани въпроси отново и отново показват незавидната си участ пред избодените ми очи. Скованите пръсти търсят опора в косите ми, побелели от мъка. Болката изпълва цялото мое същество. Мускулите не издържат на тежестта от скрупули и отпускат изтоще ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??