Приказка за възрастни творци и графомани.
Имало едно време една хубава идея и една малка провокация. Идеята била творците, които под път и над път се кълняли во всеослушание, че служат само на чистото изкуство, да харесат поне още едно друго произведение освен своите собствени. Така, мислила си идеята, ще се обезсмислят всякакви интриги и дразги. Та смисъла и бил да се даде път на другият, ближният, брата, сестрата. Това не може да не е добре за душата, смятала идеята.
Малката провокация обаче, която се спотайвала в сянката на хубавата идея си мислила с подличка усмивчица. "Тези, които са творци само за пред другите надали ще им се понрави тази безкористност. Те ще търсят под вола телета, ще правят циркове, ще подчертават под път и над път собственото си аз, и така ще станат видими на всички. Дай боже и на самите себе си"
Идеята се оказала успешна. Излязла даже една книжчица, която стоплила много сърца.
За съжеление проработила и малката, подла провокация. Оказало се, че у всеки творец ...