Една пълна измислица
Приказка за възрастни творци и графомани.
Имало едно време една хубава идея и една малка провокация. Идеята била творците, които под път и над път се кълняли во всеослушание, че служат само на чистото изкуство, да харесат поне още едно друго произведение освен своите собствени. Така, мислила си идеята, ще се обезсмислят всякакви интриги и дразги. Та смисъла и бил да се даде път на другият, ближният, брата, сестрата. Това не може да не е добре за душата, смятала идеята.
Малката провокация обаче, която се спотайвала в сянката на хубавата идея си мислила с подличка усмивчица. "Тези, които са творци само за пред другите надали ще им се понрави тази безкористност. Те ще търсят под вола телета, ще правят циркове, ще подчертават под път и над път собственото си аз, и така ще станат видими на всички. Дай боже и на самите себе си"
Идеята се оказала успешна. Излязла даже една книжчица, която стоплила много сърца.
За съжеление проработила и малката, подла провокация. Оказало се, че у всеки творец се борят Дявола и Бога. У всеки понякога надделява чистото изкуство, а понякога самолюбието и желанието да се извиси над ближният си, да го нарани, огорчи и унижи. В сянката и на най-великият творец се крие дребно себелюбиво човече.
Така, както всяка хубава идея крие в сянката си малка, грозна провокация.
Защото всички сме човеци и нищо човешко не ни е чуждо!
Непогрешим е само Бог. А той е много самотен и ужасно завижда на хората. Та те са толкова очарователно объркани и изненадващо непредсказуеми.
Край на приказката.
© Немо All rights reserved.
