8 мин за четене
Лия с треперещ глас приближи стаята на Мадан и трябваше няколко пъти да го повика по име, за да го събуди. Предаде му слушалката – мъжете да се разберат без тя да посредничи. Набързо се облякоха и отидоха да го приберат. Мадан любезно предложи нещо за вечеря; Цветан хапна и тогава се взря в Лия:
- Къде са ти обеците?
Уплашена и притеснена, жената се опита да си припомни всички моменти откакто беше пристигнала… и тогава се сети за прахосмукачката и дрънченето по тръбата… Цветан не й повярва.
Пожелаха лека нощ на домакина и се отправиха съм своята спалня. Неловкото мълчание все още тегнеше над двамата. Лия си легна и се сви в единия край на леглото. Цветан изсумтя:
- Няма ли да ме прегърнеш? Или допреди малко си била в прегръдките на оня и сега не искаш да прегърнеш мъжа си…
- Не, няма такова нещо! – плахо отвърна Лия. Завъртя се и прегърна мъжа си през гърдите.
- Излишно е да ми се обясняваш – като ти звъннах преди час гласът ти беше един такъв… все едно съм ви прекъснал по средата на … ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse