Не препоръчвам на лица под 16 години!
Едва сдържах емоциите си, докато набирах нейния телефон. В ума ми непрекъснато тичаха разбъркани моменти от срещите ни. Обаянието ù се беше загнездило в мен и подобно на силен аромат ме погълваше отвътре и отвън. Дали ще приеме да...
- Ало! – отговори тя!
- Здравей!
- Привет!
- Ка...
- Как...
- ... си ти?
- Хахахаха! – изсмяхме се и двамата. Аз продължих.
- Стандартен въпрос! Какво да се прави?
- Да! С какво мога да ти бъда полезна?
Аз се усмихнах.
- Исках да ти кажа, че ми беше много приятно вчера. Отдавна не си бях прекарвал толкова добре.
- И аз трябва да ти благодаря, че беше толкова мил и... – каза тя, а гласът ù сякаш спря изведнъж.
- Чудех се дали ще се съгласиш да те заведа на онова място, за което ти разказах?
- За твоята вила?
- Да! Тази събота и неделя ще прекарам там и, разбира се, ако имаш желание и време, можеш да дойдеш с мен.
- Какво си намислил? – каза тя, едновременно с усмивка и подозрителност.
- Хм! Ами върти ми се наум, че последната ни вечер може да се повтори при други по-хубави условия. Искам да опиташ от виното, което си правя сам, да разгледаш природата, Разбоишкия манастир и други такива неща!
- Ами... добре! Нямам против! Искам да разбера дали говориш истината, или си измисляш. Трябва ли да си взема нещо по-специално, като дебели дрехи например?
- Да, вземи си там един пуловер... също и нещо нормално, защото в планината си е студено, а вътре ще е топло. Все пак сме ноември. Каквото там прецениш. Ще сме с кола, така че няма проблем. Колкото до другото... не съм чак толкова добър лъжец!
- Добре, а... кога ще тръгнем?
- Ами утре е петък. Мисля да те взема към 7, удобно ли ти е?
- Да, да! Нали се прибирам бързо от работа и ще съм готова. Даже сега ще видя какво да си взема. Какво друго... аха! Там има ли на какво да гледаме филми?
- Виж, предлагам ти да забравим телевизията и филмите за малко. Винаги съм бил на мнение, че прекомерното гледане на телевизия не е полезно. Има много по-интересни неща, за които да си говорим и правим. Малко спокойствие, съгласна ли си?
- Ами да, разбира се! Прав си! Истината е, че и на мен ми е писнало.
- Добре тогава! Да не те задържам, че е късничко. Лека вечер и... приятни сънища!
- Мерси, и на теб! Лека нощ!
- До утре!
Затворих телефона с нескритата си широка усмивка. Тази нощ си легнах много развълнуван. Представях си с подробности много от нещата, които трябваше да направя. Тя заслужаваше наистина много. Толкова добър и приятен човек беше, а усмивката ù ме омагьосваше. Освен интелигентния и скромен характер, тя беше и много красива в моите очи. Рядко се срещат хора, представляващи подобна комбинация. Дали това беше тя? Жената, за която съм чакал и мечтал? Имах желание да бъда с нея. Отново да докосна и целуна нежните и страстни устни, чувствайки там ударите на сърцето си. Последното нещо, което си спомням тази вечер, беше песента „Is this love” на “Whitesnake”.
Събудих се малко преди да звънне алармата на телефона. Имах чувството, че усмивката ми беше стояла през цялата нощ. Бях бодър, очите ми блестяха и както никога досега се намерих на работа с 20 минути преднина. Не, че съм свършил нещо адекватно през този ден, но не усещах умора и напрежение, освен очакваната вечер и изобщо уикенд. Към пет и половина следобед ни разпуснаха по-рано, заради доброто настроение на управителя. Родила му се беше внучка. Това беше цяло чудо, като се има предвид, че той държеше на всяка минута. Зарязах всичко и буквално се изстрелях навън. Имах достатъчно време да напазарувам това-онова. Заредих колата и погледнах часовника си. 18:30.
След петнайсетина минути стигнах до нейния адрес. Въпреки че едвам се сдържах, изчаках мъничко преди да ù звънна. Излязох от колата и в този момент телефонът ми иззвъня.
- Вече си тук? – каза тя с усмивка.
- Да, виждам те на прозореца! – разконспириращо отвърнах аз.
- Икаш ли да се качиш?
- Ммм... зависи дали вашите са си вкъщи!
- Защо... проблем ли е за теб, ако са?
- Не, разбира се! Много бих искал да се запозная с тях. Питам, защото искам по-бързо да се махна от този град!
- Ясно! Аз съм готова, а нашите тъй или иначе ги няма. Някой друг път ще ви запозная.
Тук почувствах, че намеренията ù към мен наистина са сериозни. Това ме зарадва.
- Добре!
- Ей сега слизам! Чао!
- За кога чао?
- Хахаха... – разсмя се тя.
Аз повдигнах рамене в знак на неразбиране, защото още се гледахме през прозореца. Чаровната ù усмивка и настроение ме заразяваха с всяка изминала минута по пътя към Вилата. Чувствах се страхотно. Стигнахме след почти час, който изобщо не усетих. В началото тя оглеждаше наоколо, но тъй като беше тъмно, само възкликваше нещо от сорта: „Колко е хубаво!”. Взех нещата и я заведох в нейната стая на втория етаж. Включих електрическия радиатор и ù пожелах да се чувства като у дома си. После слязох в хола, за да запаля камината. Въпреки че беше хладно, аз не чувствах студ. Сякаш сърцето ми разгори огъня, когато тя слезе и дойде при мен.
- О-о-о! Вече си подредил! – каза тя, изненадвайки се от бързата ми реакция и подредената маса.
- Настанявай се удобно!
Тя седна и усетих, че ме наблюдава, докато доразпалвах огъня.
- Студено ли ти е? - попитах загрижено.
- Не много! Нали виждаш с какъв пуловер съм?
- Виждам, виждам! – след като я загледах за момент, продължих – Много ти отива!
Тя не отвърна нищо и сякаш се изчерви. Аз се усмихнах.
- Извини ме за момент! Трябва да донеса нещо много важно!
Тя отново не каза нищо, а само кимна удобрително. Докато наливах домашното вино в подходящ плитък съд, чувствах все по-силното вълнение. Мислех как да предразположа това момиче най-добре. Върнах се, а тя стоеше все така на мястото си, но оглеждаше обстановката. Щях да поставя съда на масата, но реших първо да пусна подходяща музика, защото пукането на огъня явно не беше достатъчно. Така, държащ подобния на сплескана реторта съд в едната ръка и натискащ бутони с другата, изпълних пространството със нежността на Мichael Bolton. Виното вече беше поело глътка въздух и аз налях в чашите ни. Първо сипах един пръст на себе си, после напълних нейната чаша. В погледа ù видях, че се беше очаровала от способността ми на домакин. След като допълних своята чаша с искрящото розе, аз погледнах в очите ù и казах:
- За очарователното присъствие, което имам щастието отново да наблюдавам и тази вечер.
Тук не знам дали не прекалих, защото погледът ù беше станал по-искрящ от играещите пламъчета в огъня.
- Благодаря! – каза тя и после отпи, притваряйки очи в последствие.
Ароматът и вкусът на това вино не можеше да се сравни с никое Шардоне, Каберне, Мерло и прочие. Дали заради ситуацията, или защото бе правено с любов, не съм сигурен, но то ясно акцентираше отпиването на сладките глътки живот.
После и двамата се поотпуснахме в разговори, които ни сближиха още повече. Разнообразието на теми, подходи и мисли разкриваха все по-голяма част от нас. Отдавна не бях изпитвал удовлетворение от пълноценен диалог. След извеждането на дадени факти, те бяха обсъждани един по един, а накрая се стигаше до логично заключение. Очарова ме и това, че тя също като мен беше способна да промени коренно мнението си по даден въпрос, при наличие на добър и труднооспорим довод. Успяваше да се акцентира, но понякога много сладко се отнасяше и в странични теми. На втората кана вино видях, че ù се доспива. Беше ми много приятно, но не исках егоизмът ми да надделее.
- Тези дълбокомислени теми си казват думата! Много те измъчих! – казах това в опит да приема отговорност за умората ù.
- А... не! Аз много обичам да разговарям. Просто тази седмица ми беше в повече.
- Хайде да те заведа до стаята ти тогава!
- Добре! – каза тя и след като стана, посегна да прибира чиниите.
- Хей!
- Какво има?
- Остава да те накарам и да измиеш чиниите – отвърнах аз
Тя се разсмя.
- С какво заслужих това внимание от теб?
Тук изказах още няколко комплимента от сорта, че заслужава много повече, а скромността и чувството ù за домакинство нямаше как да не ме грабнат. Намеренията ми към нея все повече се изостряха.
Тръгнахме нагоре по стълбите. Тя ме хвана за ръката. Когато влязохме в стаята, започнахме да се целуваме за лека нощ. Само че тези целувки не ми заприличаха на такива. Почувствах заряда, който изпълваше оскъдното пространство между нас. Той буквално ме сграбчи в лапите си като хищник. За няколко секунди не можех да се владея и отвърнах с още по-голяма страст, но тогава забелязах изморените ù очи. Те сякаш едновременно ме желаеха и искаха да бъдат затворени. Погалих лицето ù, което се сгуши, поотърквайки се в дланта ми. Почувствах топлината. Тогава нещо в мен реагира много странно. Нежно отблъснах ласките и я съблякох. Боже, колко красиво тяло имаше. Извадих от скрина една моя тениска. Облякох ù я, след което я вдигнах и я поставих бавно на леглото. Тя ме гледаше с неразбиращ поглед. Обърнах я по корем. Надвесих се над нея и започнах да масажирам врата, раменете, гърбът... Когато докоснах ходилата ù, чух как тя въздишаше. Бях поставил двата си палеца на дъгата на ходилото така, че да не я е много гъдел. Само след няколко минути тя заспа. За известно време останах да я гледам. Стоеше като едно сладко беззащитно дете. Изпитах силно чувство за покровителственост. Завих я много внимателно. Исках да я целуна по челото, но предпочетох да не я будя. Сякаш ме беше страх, че ако се събуди, ще трябва да остана. Защо? Какво ставаше с мен?
- На сутринта влязох тихичко през вратата и оставих подноса със закуската на нощното шкафче. Тя още спеше. Беше се обърнала към мен. Наведох се и я целунах по бузата, но там, откъдето тя започва. На крайчеца на устните ù. Тя отвори очи. За момент сяхаш се стресна, но бързо разбра какво бях намислил. Облиза се.
- Мммм - Закуска? Чай...!
- Добро утро! – казах аз с най-мекия си тон и я погалих, отмествайки разчорлените ù коси.
- Добро утро! Мммм... да не съм болна!
За момент се зачудих какво да отговоря, като се има предвид, че и двамата бяхме болни от едно и също нещо.
- Трябва ли да бъдеш непременно болна, за да ти се направи закуска?
- Ами не... Странно ми е!
Трябваше да отклоня вниманието от нейното учудване. Все пак току-що беше отворила очи.
- Изправи се мъничко. Ето така-а! С какво обичате палачинките? – попитах я аз с бледо имитиращ тон на английски иконом.
- Ами аз всъщност...
- Не обичаш палачинки?
- Не, не! Обичам ги!
- Защото щеше да си първият човек!
Тя се засмя!
- Не си алергична, към... – обърнах се към таблата, сочейки с пръсти – ... яйце, домати, салам, чай от бръшлян...
- Не съм... ах, ти!
Този път се разсмяхме и двамата!
- Добре, оставям те да закусиш спокойно. Аз ще съм долу. Ако ти трябва нещо, само кажи.
- Добре!
Точно затворих вратата от външната страна и...
- Хей, трябва ми нещо.
Почти веднага отворих обратно вратата.
- Кажи!
- Имам нужда от компания за закуска! Ти закусва ли всъщност?
Наистина така се бях улисал тази сутрин, че забравих за своята закуска. Денят беше слънчев и почти топъл. След закуската ù показах къщата, пристройката до нея, лятната кухня, барбекюто, овошките, а след това близките околности. Отидохме до реката, която още от малък бях кръстосвал надлъж и нашир. Нямаше кътче, което да не познавам. Въздухът ухаеше на сламата, разхвърляна по ливадите в околността. Толкова беше хубаво да чувствам, че мога да споделя всичко това с някого. Тя обаче не ми остана длъжна. Няколко пъти ми направи комплимент, докато обикаляхме. Развеселяваше ме нейната ведрост и чувство за хумор. Все повече по-безмилостно падах в плен на нейното обаяние. Всичко до което се докоснеше, даже тревата по която стъпваше...
По-късно, след като вечеряхме, аз взех едно одеяло и го постлах на пода близо до камината. Взех чашите със вино и я поканих да седнем там. Тя прие с нескрито удоволствие тази идея. „Най-сетне да догодя една романтична атмосфера” – мислех си аз. Не бях пуснал музика, защото този път пукането на огъня и ефектът на забавените пламъци бяха достатъчни. Стояхме един срещу друг на фона на камината при загасени лампи. Отпихме от виното, което беше придобило рубинено червен, искрящ цвят и продължихме да се гледаме. Обърнах внимание на влажните ù устни, които някак бавно и с неосъзнато предизвикателство се облизаха. Почувствах се толкова възбуден, че сякаш съдържанието на чашата ми започна да кипи. Тогава взех и нейната, след което ги поставих на масичката за лакомства. Съзнанието ми съвсем се замая и вече не можех да контролирам мислите си. Бях безмилостно завладян от желанията и чувствата си. Тя на свой ред изобщо не ми помогна да се овладея! Погалих лицето ù с ръка, а тя започна да я целува. Първо отвътре, а после от външната страна...
Изумявал съм се от чувствителността на кожата в такъв момент. Сякаш невидим механизъм усилва сетивата ни до краен предел. Не откъсвах очи от нея. Оскъдната играеща светлина падаше върху нейния профил. Сенките, които се получаваха, караха целия ù силует да изпъкне със своята пищност. Всичко това ме накара да изпълня цялото си съзнание само с интимни мисли и фантазии. Едвам сдържах енергията, която бушуваше все по-силно в мен, но бях предпочел да направя нещо по-интересно.
Изправих я, след което започнах да я докосвам интимно. Дрехите станаха напълно излишни и аз започнах да ги свалям нежно една по една, докато целувах откриващите се места. Когато тя остана съвсем гола, повторих тези ласки. Докосвах я първо по лицето, после по шията, раменете, гърдите, коремчето. Исках да почувствам и опозная всяко кътче от нейното тяло. Преместих вниманието си към глезените, като плавно движех ръцете си от вътрешната страна нагоре по бедрата, чак до венериния хълм. Тогава сложих дланта си, обгръщайки го изцяло. Притиснах съвсем леко. Почувствах голяма топлина. Не знам как да опиша усещането си в този момент, поглеждайки към очите ù. Чувствайки нежната и навлажнена плът, аз изпитах невероятното усещане, че съм докоснал някого не просто физически, а в самото сърце на душата му. Тогава бавно се изправих. Тя направи почти същото с мен. Бях безпомощен сред нейните ласки и мокри целувки. Сърцето ми биеше, сякаш бях заловен от див звяр, който щеше да прави с мен нещо, неясно какво. Тя прояви голяма фантазия, опознавайки ме не само с ръце, а и с устни, които почти не прекъсваха допира си, докато се движеха по моето тяло. Гледаше ме учудено, невярващо, опиянено...
Останахме съвсем голи. Прегърнах я нежно, обгръщайки тялото ù с ръце, след което бавно спуснах обръча надолу, а после го издигнах нагоре. Направих това няколко пъти. После застанах отстрани. Поставих едната длан на лицето, а другата на тила ù така, че лактите ми също я докосваха. Бавно се спуснах надолу и когато стигнах талията ù, я притиснах към себе си, целувайки я страстно. Тогава нейното тяло се обърна към мен и аз продължих да целувам коремчето ù, докато нейните ръце ме галеха. Още по-мотивиран се спуснах надолу и отпих от нежните сокове на любовта. След известно време тя ме издърпа с ръце нагоре. Изпиващата ù страст ме възбуждаше до краен предел.
Не помня колко време бяхме се любили, но си спомням, че малко след като бяхме изцедили и последните си сили, навън беше започнало да се развиделява. Това, разбира се, нямаше значение, защото океанът от целувки, ласки, стонове и мили думи, беше изпълнил цялото ни същество. За нея и мен времето беше изгубило своя смисъл в онзи миг.
Всичко онова, което последва по-натам, непрекъснато ме убеждаваше, че имаш ли до себе си човек, способен на всепоглъщащо разбиране и себеотдаване, тактичност и обич, остават малко невъзможни неща!
„Край”
Един разказ, лишен от интригите и проблемите в ежедневието ни. Изпълнен само с положителни моменти, макар и противно на законите в драматургията. Може би е полезно да прочетем нещо, лишено от всичко отрицателно, ако разбира се съм се справил. :--)
© Емил Божилов Todos los derechos reservados