Две цигари време път, а единствената мисъл, която се удря в слепоочията ми е: „Искам любов... толкова ли много искам?”. Всъщност са две мисли...

   Три цигари време  път и виждам едно момиче, влюбващо се в таралеж. Спирам и я заговарям:

-Твой ли е таралежа?

-Не - лаконично и с усмивка казва тя и продължава – сега го видях и се загледах как изяде един бръмбър или хлебарка...

   Казваме си още две-три приказки и тя усмихнато отвъща - Лека вечер! - и продължава напред, там, за където вървя и аз .

   Преди това съм видяла една двойка - целуват се, вървейки. Той е бръмбър, а тя - пчела... но се допълват в човешкия си свят.

  Четири цигари време път. Толкова, колкото е от „Орлов” до „Румънското”... до вкъщи...

   Бързам да се прибера, защотото цигарите са ме ударили в петите... защо ли?! -защото аз не съм пушач... цялото ми тяло губи устои и все пак си мисля за синьото „Виктъри” в левия ми джоб или шоколада в чантата...

   Прибирам се, искам да напиша всичко... но мислите ми се объркват.

   Две цигари време път... отново тази мисъл, двете ми мисли. Връщам се назад, времето върви отброяващо назад... две цигари време път...